Home Експедиция Речен път ДЕН 16: В ОЧАКВАНЕ НА ОСЪМ
ДЕН 16: В ОЧАКВАНЕ НА ОСЪМ

ДЕН 16: В ОЧАКВАНЕ НА ОСЪМ

0
0

През изминалата нощ бе доста хладно. Събудих се рано и отидох до църквата „Св. Николай Мирликийски“ в Гумощник, където се намира паметникът с имената на удавените в трагедията с Титаник през 1912 год. За съжаление храмът бе затворен.

14012197_10153939383988920_855052957_n

13553261_10153939382768920_573204594_n

14011810_10153939384013920_954425665_n

13989603_10153939382628920_1778183842_n

14030810_10153939383203920_1456542186_n

14017835_10153939382288920_1841170536_n

14012113_10153939384418920_993057244_n

Поогледах се района. Направи ми впечатление камбанарията й, която е построена изцяло от дърво. А през едно от църковните прозорчета видях страхотния, резбован, дървен иконостас.

14054752_10153939381878920_1624837617_n

13989499_10153939381933920_111253586_n

14011831_10153939381788920_1409698813_n

14031029_10153939381523920_1594731801_n

14055521_10153939381558920_1890535091_n

Потеглих към село Дебнево. Изминах разстоянието от 6 км само по асфалт. Времето започна да става горещо. От няколко дни ми правеше впечатление, че във въздуха започва да се носи аромат на есен. Нощите са мразовити, а дните – горещи, но измамно горещи и ако човек, решил да спи на палатка, няма достатъчно познания по метеорология, може съвсем спокойно да измръзне и да прокълне къмпингуването завинаги.

14011988_10153939381178920_1602263712_n

14011971_10153939377618920_1059322291_n

14011868_10153939934983920_429207658_n

13988673_10153939935158920_163774711_n

В Дебнево срещам бай Стефан – човек, скоро навършил 60-те години. Изкарал е 4 мандата като кмет на селото. Разказва ми пламенно за постиженията си. По негово ръководство, навремето, асфалтирали пътя Дебнево – Троян. Бил много, много деен човек. Дори сега, вече пенсионер, бай Стефан има огромната воля за живот и промяна. Не спира да ме насърчава, когато разбира за начинанието ми. А в думите му долавям лека тъга: „Ех, да бях млад колкото теб. Нищо нямаше да ме спре да тръгна с теб и да ти бъда компания по пътя. Когато пътува, човек е добре да си има другар.

След Дебнево продължих за село Стефаново, и ето ме сега тук. Селото е изумително красив архитектурен резерват. Има си и езеро. Тази нощ смятам да разчупя статуквото и да нощувам на земята. Защото май си заслужава да поизмръзне човек.

14018038_10153939934633920_469916816_n (1)

Гърбът ми е възпален, имам гноен мехур, образувал се от постоянното носене на раницата, та от няколко дни се налага да я нося отпред. Боли ме и когато спя, но тази вечер съм склонен да преглътна тази болка, за да погледам някоя и друга падаща звезда.

Да, със сигурност ще си мисля за Осъм. Вече усещам вълните й, разливите й, дивите й брегове… Отново в мен се заражда онова приятно усещане – да се слееш с водната шир, да й се довериш и да се пуснеш по течението й…

Намирам се край село Старо Стефаново. Ще спя тук. Днешният ден отново бе добър, изпълнен с приключения и срещи. Все повече започвам да се приближавам към финала на пътешествието си, а тази мисъл на моменти започва да ме тревожи. Какво ще правя, когато приключа? Имам цялото време на света… Ами, може би ще потегля отново към непознати земи…

LEAVE YOUR COMMENT

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *