Home Експедиция Речен път ДЕН 17: КАЗАЧЕВО – СЕЛОТО НА КАВКАЗКИТЕ ЧЕРКЕЗИ
ДЕН 17: КАЗАЧЕВО – СЕЛОТО НА КАВКАЗКИТЕ ЧЕРКЕЗИ

ДЕН 17: КАЗАЧЕВО – СЕЛОТО НА КАВКАЗКИТЕ ЧЕРКЕЗИ

0
0

Днес няма да ви обременявам с това как се чувствам, боли ли ме нещо, имам ли храна и прочие. Нещата са повече от ясни – чувствам се великолепно въпреки болежките и гнойната рана на гърба ми, храната ми е на привършване, но за сметка на това духът ми е висок – нормални неща от ежедневието на един турист, решил да тества физиката и психиката си. Днес ще ви покажа няколко интересни снимки от едно селце – Казачево.

Снощи спах под електрически стълб. Не за друго, а поради простата причина, че там, между Стефаново и Старо Стефаново, нямаше много равни места. А под стълба се бе образувала достатъчно голяма площадка, за да разпъна постелята си. Иначе, по принцип избягвам спането под подобни електрически съоръжения.

Скелетът на металния исполин не ми попречи да наблюдавам нощното небе. Въпреки затихването на Персеидите, все пак успях да забележа няколко. Пожелавах си все едно и също желание при всяка огнена диря, която забелязвах високо над себе си.

Наспах се добре. Времето се затопляше отново и нощите не бяха като онези, с които свикнах през отминалата седмица. Събудих се рано – свеж и бодър. Приготвих си закуска. Днес си позволих по-луксозна закуска – в малката тенджерка, която носех, изпържих парче бекон – останало на дъното на раницата след последното пазаруване.

Докато пътувах с каяка, бях свикнал да държа провизиите си в бидона, където всикчо бе добре подредено по степен на важност, като започвах от най-маловажното – винаги на дъното, и достигах до храната от първа необходимост – разположена най-горе. А сега, в раницата ми бе настъпил известен хаос. Купувах неща, които понякога забравях. Само след дни това отново щеше да се промени – вероятно след два дни щях да седна в каяка за финалното си плаване по река Осъм.

Та, бекона запържих, като за аромат добавих шепа мащерка и дива мента в тенджерката. След като го приготвих, сварих и две домашни яйца – скромен жест на приятелство и подкрепа от бившия кмет на Дебнево – бай Стефан. Закуската ми бе много по-добра от менюто на някой многозвезден хотелски ресторант, а маса народ сигурно би ми завидял за импровизираната трапеза насред гората, над която пееха птици и щурци.

14031074_10153942174198920_946347118_n

Потеглих към Казачево. Вървях едва няколко часа и в ранния следобед бях в селото. По пътя – нищо интересно. Жега и асфалт. Поотпочинах за около 2 часа. Селото ми направи впечатление с едно – вратите на хорските домове бяха изключително интересни. През 1860-та година тук се заселват прогонените от Крим татари и черкези от Кавказ. Тогава Казачево се е казвало Татарито. Свързвам този интересен стил и традиция именно с тях.

14011926_10153942174178920_1411176099_n

13989528_10153942174473920_1409793043_n

Повечето хора тук са възрастни и жадни за раздумка. Дори се почувствах леко обременен от проблемите на бабите и дядовците, които бързаха да ми се „изповядат“ преди да продължа по пътя си. Само за час разбрах коя баба с кой дядо се задява, след като съпругът й починал, кой откраднал старата радиоточка от коридора на кметството, кой имал борч към хоремага в размер на 34 лв. и твърдо отказвал да ги плати под предтекст, че кръчмарката леля Вена била надула сметката. И ей такива пикантерии, които ми дойдоха в повече.

В селото имаше погребение. Един с друг хората се питаха кой е починалият. Всеки знаеше по нещо. Един знаеше къде живее, ама не и как се казва. Друг знаеше къде е работил, ама не знаеше от коя махала е. Цялата ситуация ми заприлича на разваления телефон от детството ни.

Тази какафония стана причина да си потърся усамотено местенце. Избрах си брега на река Осъм. Красота, спокойствие и тишина. Водата в реката бе доста, което ме обнадежди, че въпреки че съм избрал най-сухия месец за епичното си плаване, може би ще успея да премина тази отсечка възможно „най-безболезнено“.

Реката кипеше от живот – водни кончета, костенурки, много риба. Избрах си орех, под който да пренощувам. Прах дрехи, къпах се, наслаждавах се. Усещах как реката ми бе липсвала.

14054683_10153942174693920_998113415_n

14054658_10153942175398920_742787933_n

14017881_10153942174888920_1355222239_n

13989619_10153942174343920_782825737_n

Планирах утре около обяд да пристигна в Ловеч. Мислите ми бяха прекъснати от задаваща се мощна гръмотевична буря…

14011968_10153942790408920_1382724666_n

14012278_10153942786638920_1884131053_n

14012206_10153942786628920_1919542408_n

LEAVE YOUR COMMENT

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *