Home Експедиция Речен път ДЕН 18: ЛОВЕЧ – ДЪЛГООЧАКВАНИЯТ
ДЕН 18: ЛОВЕЧ – ДЪЛГООЧАКВАНИЯТ

ДЕН 18: ЛОВЕЧ – ДЪЛГООЧАКВАНИЯТ

0
0

Като малки винаги ни учеха, че когато желаеш нещо много силно, трябва да преминеш през редица изпитания, за да докажеш, че наистина го желаеш и нищо не е в състояние да те пречупи по пътя ти към него…

Спомних си за този закон през нощта, когато заваля чудовищен порой, придружен с гръмотевици. Явно по пътя ми към Ловеч това бе поредното изпитание, поредният тест дали няма да се пречупя и откажа. Мислех, че това е още една лятна буря, която ще трае не повече от половин час. Бъркал съм. Цели три часа над мен се изливаха десетки литри дъжд, при това – студен. Подгизнах, дрехите ми не ставаха за нищо. От мен течеше вода така, сякаш излизах от морето. Одеялото ми също пострада.

В миг на кратко затишие се преоблякох. Завих се с одеялото, което пазех за наистина крайно екстремни ситуации. Прекарах нощта в безсъние и студ. Малко преди разсъмване съм задрямал от умора. Не за дълго обаче. Съвсем скоро водният ад се повтори, този път една идея по-слабо.

Станах, събрах багажа си, който плуваше във вода и потеглих към Ловеч. Реките бяха придошли. Преходът ми до града продължи около 3 часа. Бях там по обяд. Хапнах, починах и се отдадох на разходка. Времето се оправи, а силите ми се възстановиха.

Следобед имах няколко интересни срещи с приятели и журналисти, които трескаво искаха да разберат как върви странстването ми. Отделих на всички подобаващо време, а привечер потънах в гъстите сенки на хълмовете над града. Отново имах нужда от усамотение…

14080840_10153945078518920_666342112_n

14055698_10153945077878920_2111711609_n

14055662_10153945079243920_739833575_n

14054786_10153945083658920_950547596_n

14054600_10153945078088920_141186050_n

14017876_10153945078928920_2114437424_n

14017794_10153945078653920_2011445770_n

LEAVE YOUR COMMENT

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *