Home Експедиция Речен път ДЕН 19: ВОДА, СУША И ОТНОВО ВОДА. ПЪРВИ КИЛОМЕТРИ ПО ОСЪМ
ДЕН 19: ВОДА, СУША И ОТНОВО ВОДА. ПЪРВИ КИЛОМЕТРИ ПО ОСЪМ

ДЕН 19: ВОДА, СУША И ОТНОВО ВОДА. ПЪРВИ КИЛОМЕТРИ ПО ОСЪМ

0
0

Дойде и моят миг – отново да се спусна по течението на някоя могъща река.

Събуждам се и се чувствам така, сякаш тръгвам на път днес. Подготвям се за финално плаване по река Осъм. Няма умора в мен. Може би водата е тази, която ме зарежда и ми дава сили да продължа.

Не губя време. Пренареждам багажа си, систематизирам го така, че да мога да имам достъп до всичко от първа необходимост. Отново в употреба влиза бидонът ми. В него подреждам храната, като съм напазарувал прилично количество провизии – енергийни блокчета, ядки, малко плодове, маслини, мед и шоколад. Полуготовите супи също присъстват в менюто ми, защото вечер, след цял ден гребане, са незаменима храна, която на всичко отгоре се приготвя и много бързо.

Радва ме фактът, че в това мое пътуване хората ми помагат – кой с каквото може. Някоя баба ще даде два пряснооткъснати домата, някой дядо – изстуден айрян. Така че с немного финанси успявам да се прехранвам. Разбира се, за жестовете, които ми указват, съм безкрайно благодарен.

Осъм е красива и величествена река. Потеглям от Ловеч. На излизане започва да капе дъжд, но вярвам, че в това се крие известна символика. Ще ми върви по вода. Всъщност като се замисля, и без да вали, едно е сигурно – пак ще ми върви по вода. Освен ако аз не реша друго. Засега обаче ми е добре да се нося по течението и смятам да се възползвам от него максимално.

14081194_10153947106953920_411507073_n

14088808_10153947107538920_888637357_n

14088859_10153947494043920_611742714_n

14030891_10153947106468920_40524886_n

Няколко часа гребане ми напомнят за умората, която бях натрупал по река Въча. Ръцете ми се изморяват, но зная, че това ще се промени още утре, когато смятам да натисна греблото по-сериозно. За днес съм си поставил цел – село Умаревци. Достигам до него след 4 часа. Харесвам си място на брега. Божествено е. На излизане от Ловеч реката не ми направи добро впечатление – замърсена е сериозно, но няколко километра по-надолу по течението се е самопречистила и вече смея да твърдя, че е доста по-добре. Има много птици накацали край двата й бряга. Много риби подскачат и плуват заедно с мен пред носа на каяка.

14031184_10153947495973920_55521119_n

14017937_10153947097633920_1605177579_n

14017795_10153947494683920_1354260391_n

14017738_10153947101718920_891814942_n

14054815_10153947103228920_1802421686_n

13937078_10153947101218920_1525407235_n

14089399_10153947098653920_1260875355_n

14089604_10153947097423920_1418897706_n

Каякът ми е в добра форма. Въпреки километрите и перипетиите не е сериозно пострадал. Няма пробойни. Моля се да издържи до края на приключението ми. С две думи – днешният ден е уникален. Мечтая си, всички следващи дни, до края на експедицията ми, да бъдат такива.

LEAVE YOUR COMMENT

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *