Home Експедиция Речен път ДЕН 20: ЩРИХИ ОТ СЕВЕРА. ДОЙРЕНЦИ И ДЕВЕТАКИ
ДЕН 20: ЩРИХИ ОТ СЕВЕРА. ДОЙРЕНЦИ И ДЕВЕТАКИ

ДЕН 20: ЩРИХИ ОТ СЕВЕРА. ДОЙРЕНЦИ И ДЕВЕТАКИ

0
0

Времето през отминалата вечер ме притесни за пореден път. В далечината откъм село Бохот загърмя, а мълнии започнаха да раздират небесната шир. Този път се подготвих подобаващо, защото вече се бях „опарил“ не един път с летните порои, започващи изневиделица.

13652588_10153947708548920_126749383_n

Ама нали това е и част от същината на пътуванията ни – да се учим. Може и да не стигнем до никъде, но поне в пътуването си ще израстем. Събуждам се бодър. Още по-радващ е факът, че не е валяло. Утрото край реката е зареждащо. Дишам дълбоко в продължение на няколко минути, вперил поглед далеч на север – някъде към обозримия край на това великолепно плаване, което, искам – не искам, след няколко дни ще приключи. Все по-често си мисля за него. А когато тези мрачни мисли нахлуят в главата ми, гледам да ги прогоня с по-светли такива – например за бъдещи експедиции из прекрасната ни страна.

Хапвам обилно и потеглям с настроение. За съжаление скоро то се помрачава, защото в този участък Осъм е изключително маловодна. В продължение на няколко километра се налага да дърпам каяка си, газейки до глезените във водата. Добре, че каякарските ми обувки са все още здрави. В подобни условия съм загубен ако трябва да ходя бос. Въпреки всичко запазвам висок дух. А Господ се грижи за мен и в случаите, когато се уморя много, ми изпраща някой дълъг разлив, в който сядам в каяка си и греба. В места като тези греба здраво, за да наваксам с разстоянието за деня.

14017635_10153949935433920_1616339965_n

14060200_10153949960973920_1407517660_o

14087691_10153949957438920_2025073120_o

Преминавам покрай доста рибари, които ме поздравяват вяло и се чудят защо рибата не кълве. Със сигурност аз не съм една от причините за това, но хората ме гледат като някоя допълнителна пречка, която се явява ненадейно покрай плувките им в и без това малкото вода. Смятам, че завързването на разговор с тях би било безпредметно.

14087725_10153949959478920_886668910_o

Минавам покрай няколко бента. Упражнението е все още прясно в главата ми. Марица и Въча ме научиха как да го правя най-бързо и безопасно. Решавам да отскоча до Дойренци. Бяха ми казали, че селото е много красиво. Уви, оставам разочарован и се тюхкам, че съм изгубил повече от час с това отклонение. Единственото нещо, което снимам, е църквата.

14045213_10153949955233920_801232862_o

След това отново натискам греблото и греба до село Деветаки.

14087694_10153949944353920_376709182_o

14074538_10153949945303920_1014304886_o

14045149_10153949967758920_872618202_o

14037586_10153949943408920_1058017636_o

14037380_10153949947288920_876362895_o

Малко след моста на селото акостирам и си подготвям бивак. Изкушен от нещо, повтарям грешката си с Дойренци – отивам до Деветаки, но отново оценявам отклонението си като чиста загуба на време.

14074345_10153949942433920_1404479630_o

14044903_10153949940333920_1984058242_o

14081414_10153949922658920_1151114360_n

14081019_10153949930958920_1983637993_n

14101872_10153949968263920_1257785336_n

В небесата над мен плуват вълшебни облаци, а полята са позлатели от залязващото слънце. Гледам със задоволство тази прекрасна панорама и мислено пресмятам разстоянието, което съм изминал днес.

14055636_10153949968753920_2050405791_n

Привечер се отпускам с облекчение в хамака си, а птичите песни ме унасят и приспиват…

LEAVE YOUR COMMENT

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *