Home Експедиция Речен път ДЕН 21: БЕНТОВЕ, БЕНТОВЕ, БЕНТОВЕ…И НЯКОЯ ПРИЯТНА СРЕЩА
ДЕН 21: БЕНТОВЕ, БЕНТОВЕ, БЕНТОВЕ…И НЯКОЯ ПРИЯТНА СРЕЩА

ДЕН 21: БЕНТОВЕ, БЕНТОВЕ, БЕНТОВЕ…И НЯКОЯ ПРИЯТНА СРЕЩА

0
0

Денят започва добре. Отново се будя свеж и зареден с енергия. Потеглям рано, за да избегна горещините през деня, които в последните дни отново се превръщат в мои спътници. Събирам бивака си на две – на три и натискам греблото.

Определено мускулите ми са свикнали с постоянното напрежение и дори започвам да си мисля, че съм готов за някое още по-голямо приключение. На всяко загребване в спокойната река, мислено прехвърлям по някоя и друга дестинация. Отмятам ги, така да се каже…

Цялото поречие на река Осъм около Деветаки е изпъстрено с красиви и разнообразни скали. Наслаждението ми е пълно. Откривам дори тайнствен водопад, който пада на малки струйки по бигоровите скали директно в коритото на реката.

14111836_10153952592143920_899893951_n

14089588_10153952587508920_625588341_n

14055663_10153952592573920_2111377581_n

14089419_10153952571268920_219481168_n

14089390_10153952588698920_150831856_n

Това, което ме мори днес, са бентовете. Почти на всеки завой са. Очевидно реката е доста луда по време на пълноводие, та се е наложило да бъде укротена, особено около мостовете. Свиквам с постоянното напрягане на мускулите ми, което се налага да правя всеки път, когато преминавам през някой бент.

14102106_10153952578108920_1105033738_n

14101886_10153952576858920_2017746551_n

14089487_10153952586138920_739447759_n

14088717_10153952565173920_690864954_n

14081468_10153952576038920_1843949898_n

14081261_10153952579328920_501284675_n

14081066_10153952577743920_1497763737_n

14080940_10153952576253920_1252286301_n

14054593_10153952577368920_107587531_n

Шегувам се мислено, че съм в състояние да остана край някой бент и да помагам на преминаващите каякари с пренасянето на лодките и багажа им срещу скромна сума пари. Вече съм усвоил техниката почти до съвършенство, така че няколко лодки биха ми отнели не повече от 15 минути. Но едва ли има толкова много каякари – ентусиасти като мен, които преминават често от тук.

14081114_10153952593758920_1663850768_n

14111832_10153952576418920_1691361356_n

14101981_10153952576688920_1110288397_n

По обяд се отбивам до Александрово. Край реката срещнах Паолина и Ростислава с тяхното куче Рони. Заприказвахме се. Оказа се, че са чули за пътешествието ми. Поканиха ме на обяд. Поговорихме си приятно. Не бях общувал толкова продължително с дни. Към нас се присъедини и Душко. Прекарах с тях час-два. Презаредих батериите в буквалния и преносния смисъл и потеглих отново.

След обяд ситуацията с бентовете не бе по-различна. Голямо мъчение. В един момент реката се стесни и стана странно плитка. Каква ли бе причината? Или се просмукваше под скалите, или я отклоняваха някъде, където не бях успял да видя. Решавам да нощувам под Летница, защото силите ми са на изчерпване…

14111960_10153952564958920_1303896098_n

LEAVE YOUR COMMENT

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *