Home Експедиция Речен път ДЕН 25: ГОЛЕМИЯТ ФИНАЛ
ДЕН 25: ГОЛЕМИЯТ ФИНАЛ

ДЕН 25: ГОЛЕМИЯТ ФИНАЛ

0
0

Никога досега през изминалите дни не ме бяха събуждали чакали. Е, за всичко си има първи път. В 6.15 се стряскам от силния им вой, който се носи на стотина метра зад мен. Дели ни редица от високи каваци. Или не са ме надушили и са спокойни на своя територия, или напротив – надушили са ме и се опитват да ме сплашат. Доколкото смея да твърдя, че имам познания по зоология, различавам писъците на поне двайсетина чакала.

Събуждам се със свит стомах. Не от болка. От края, който така и не исках да идва. Странно е. Повечето пътешественици очакват с огромно нетърпение края на перипетиите си. Копнеят да се срещнат с хора, на които да споделят за преживяното. Аз съм със съвсем други разбирания за Края. Иска ми се този 25-дневен миг на усамотение и бягство да продължаваше поне още толкова. Уви, всичко има своя финал.

14088963_10153963031493920_1402627548_n

Качвам се в каяка с нежелание. Греба вяло. Само на около 500 метра, след като съм потеглил с лодката си, усещам, че дъното, което също е надуваемо, издиша. Проблем. Притеснявам се и излизам на брега, за да преценя повредата. Дупката не е голяма, но е странно от какво се е получила. Снощи всичко беше наред. Припомпвам и продължавам. Успокоява ме фактът, че до Дунава има десетина километра. Мога да ги измина и пеша.

14089494_10153963032353920_1090039117_n

Вече усещам как съвсем скоро ще се влеем в голямата вода. Релефът става все по-равнинен. Течението намалява. Мислите и емоциите в мен започват да бушуват все повече и повече. Осъзнавам как съм притихнал, леко придържам греблото и мислено правя равносметката за отминалите дни.

13936787_10153963031243920_49819521_n

14111738_10153963031138920_931717389_n

Бе великолепно плаване. Бе емоция, която не се дава току тъй и на всеки. Човек трябва да я заслужи. И трябва да даде максимума от себе си, за да успее да я изживее пълноценно. Защото само така ще пречисти себе си и ще израсне духовно.

Всяко следващо пътешествие е още едно стъпало по стълбицата на Живота. Всяка крачка е познание. Всяка глътка въздух е знак, че трябва да продължаваме. И никога да не спираме. Защото спрем ли – загубени сме… Всеки нов ден е послание, което трябва да разчетем. Всяко изпитание по пътя ни е средство за пречистване на душата ни.

Аз вече съм друг човек. Дали съм извисен и пречистен – може би приятелите ми ще кажат най-добре. Но за себе си знам едно: бях себе си по време на цялата експедиция. Единствената роля, в която ми се налагаше да влизам, бе тази на самотника. Чрез нея обаче разбрах, че ако желаем да пътуваме, да откриваме и да се наслаждаваме, трябва да сме готови на определена жертва, на някое и друго лишение. Защото за да имаме, трябва да дадем. Понякога много повече от това, което получаваме.

Едно нещо зная със сигурност – как ще продължи животът ми занапред. Ще пътешествам и никога, никога няма да спра. Докато дишам и докато имам сили. Защото за мен в пътуването се крие целият Смисъл…

До нови срещи!

LEAVE YOUR COMMENT

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *