Home Интересни места Мемориалът на Антонивановци
Мемориалът на Антонивановци

Мемориалът на Антонивановци

0
0

По време на партизанското движение (1941-1944) в Родопите действат множество партизански отряди. Един от тях, действал в района на Западни Родопи, е отряд „Антон Иванов“. Създаден е на 14.02.1943 г чрез обединението на Баташката и Кричимската чета. През лятото на 1943 г съставът на отряда достига 100 души, които извършват нападения над предприятия и железопътни гари, използвани и от германски войски в България, както и убийства на дейци и поддръжници на властта. На 06.10.1943 г отрядът, вече наброяващ 200 души, провежда едновременна акция срещу седем обекта. Овладява гара Кричим и гара Дорково. През зимата на 1943 г по-голямата част от отряда се установява на лагер под връх Баташки снежник.

През февруари 1944 година жандармерийски части блокират достъпа на отряда до населените места в околността. Група партизани успява да се промъкне през блокадата до Батак, за да вземе храна от ятаци, но е открита по пътя и ѝ се налага да приеме бой с превъзхождащ по сила противник в местността „Търновица“. В сражението е убит помощник-командирът Георги Чолаков. Партизаните напускат зимния лагер и започват тежък поход през Родопите, преследвани от многобройни армейски и жандармерийски подразделения. Отрядът е обкръжен и след няколко ожесточени боя е разгромен в местността „Сухото дере“, близо до река Въча. Загива и командирът на отряда Георги Ликин. След десетдневен сблъсък се спасяват 32 партизани.

Мемориалът на Антонивановци, построен на западния бряг на язовир Въча (бивш Антонивановци) е паметник, издигнат е в чест на отряд „Антон Иванов“ и загиналите в Родопите 154 антифашиста по време на партизанското движение в България. Над входа на мемориала е записан следният текст : „Да умреш когато Земята се отърсва от Отровната си плесен – Това е песен, да! Това е песен!“

Във вътрешността му, с изрязани в бетона букви, разчитаме клетвата: „Аз, народният четник от Партизански отряд „Антон Иванов“, Втора оперативна партизанска зона на Народно освободително партизанско движение, се кълна и обещавам пред другарите си и пред лицето на целокупния български народ, че ще служа вярно и честно на народа си, че ще се боря с безстрашие и себеотрицание против фашисткото мракобесие, германските поробители и техните български агенти, предатели и всички техни мероприятия. Кълна се и обещавам да понасям с твърдост и упоритост всички трудности и несгоди, да дам живота си, кръвта си, капка по капка, за великото и справедливо народно дело, да изпълнявам всички заповеди и указания на своите командири и органи на отечествения фронт, устава, реда и дисциплината на партизанския отряд. Безпощаден към народните врагове, изедници, палачи, убийци и народни предатели, се кълна и обещавам да бъда верен страж на българския народ, на неговия имот, чест и народни традиции. Ако ли пък престъпя тая клетва, издам другарите си или четническа тайна, или жив се предам в ръцете на врага, нека бъда трижди проклет и понеса най-суровото наказание – разстрел с това оръжие, което целувам!“

Паметникът е изключително внушителен и забележим с височината си и с бялата си осанка отдалеч. За съжаление, към настоящия момент достъпът до него е затруднен заради строгия пропускателен режим на язовирната стена на язовир Въча – най-високата стена в България със своите 145 метра. Достъпът до него е възможен по вода или откъм селата над западния бряг на язовира.

LEAVE YOUR COMMENT

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *