Home Забравените махали МЕСТА, ЗАБРАВЕНИ ОТ БОГ. ЧАСТ 1: Клепа̀ло
МЕСТА, ЗАБРАВЕНИ ОТ БОГ. ЧАСТ 1: Клепа̀ло

МЕСТА, ЗАБРАВЕНИ ОТ БОГ. ЧАСТ 1: Клепа̀ло

0
0

МЕСТА, ЗАБРАВЕНИ ОТ БОГ. ЧАСТ 1: Клепа̀ло

Клепа̀ло. Заинтригувахме се от това малкото селце разположено едва на километър от границата ни с Македония и решихме да наминем попътно след като покорихме връх Тумба.

Пътят до там не ни предложи нищо интересно, асфалтът все още се държеше, въпреки че на места бе изронен и едва ли щеше да издържи след следващия дъждовен сезон.

КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО

Черни дъждовни облаци ни посрещнаха още на входа на селото, предвещавайки голяма буря. Първите капки  постепенно се превърнаха в потоп, който ни принуди да потърсим сушина под навеса на един селски хамбар. След малко повече от час най-после видяхме някаква искрица на надежда, облаците постепенно се разпръснаха под порива на северния вятър и слънцето отново се показа.

КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО

Любопитен пес побърза да ни провери.

КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО

Докато се стягахме за разходка по билото на планината, към нас се приближи дядо Борис, който някога е бил учител в селото, и ни заговори. Разменихме си няколко приветствия, той като че ли бе по-заинтересован да разбере какви си, що сме и какво дирим тука. Интересът му бе напълно обоснован, навярно имаше подозрения, че сме каналджии които ще прокарват нови маршрути… Разсмяхме се и  му зададохме въпрос, чиито отговорът ни попари:

– Колко хора живеят в селото, дядо? Май сте доста малко?
– Хора има, моето момче, ама човеци вече не останаха…

Дядото въздъхна, погледът му зашари нанякъде и той с огромна доза носталгия започна своя разказ за Клепа̀ло. Историята му се върна назад във времето когато в селото са произвеждали около 45 тона тютюн, а населението е наброявало до 400 души.

Тютюневите плантации се напоявали от водите на две големи изкуствени езера над селото, които в момента са пресушени. Земята която някога е била земеделска, вече не се обработва, и едва тук-там се вижда по някое малко стадо от рогати пасящи по ливадите.

Подаряваме му един пакет с обикновени вафли и го изпровождаме с посланието: „Носи ги на булката да си подсладите живота!“.

КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО

Пътят ни отвежда все по-нагоре към обширните поляни над селото и в един момент отнякъде изскача едро овчарско куче, което въпреки големината си се оказва доста дружелюбно.

КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО

Този великолепен бял кон ни посрещна малко по-нататък по пътя и предпазливо се отдръпваше всеки път щом го доближавахме.

КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО

Ориентирахме се по картата и хванахме по една просека към граничната бразда и близкото връхче наречено Гробето, недалеч от българо-македонската граница.

КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО

Времето бе доста хладно, затова и обувките ни вече бяха подгизнали, попили от дъждовната росата по тревата. В един момент ни стана доста студено, ала въпреки всичко проявихме кураж и не се върнахме назад, а точно обратното – ускорихме крачката колкото се може по-бързо за да се стоплим. Преминахме през вековна гора и едва след около 300 метра излязохме на открита поляна с диви папрати, повечето от които стигаха до гърдите ми и ме възпрепятстваха да продължа. Това беше границата. Стомахът ме преряза затова побързахме да се върнем, джапайки с обувки, по обратния път към селото.

КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО

Премръзнали и доста изморени, побързахме да опънем палатки на поляната до църквата, където се чувствахме в безопасност и се заехме с лагерния огън. Топлината му ни отпусна и успяхме криво-ляво да се изсушим и да си приготвим нещо топло за ядене, след което се приготвихме за лягане. Към полунощ времето отново се развали, няколко светкавици прорязаха въздуха и ме събудиха, а шумът от дъждовните капки барабанящи по горнището на палатката ми ме накара да подам глава навън и да се огледам. Бурята бе в разгара си.

КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО

Събудих се рано сутрин, леко премръзнал и гладен. Температурите бяха толкова ниски, че направо се учудих как не вали сняг, докато под нас цялата долина бе потънала в сивкаво-бели валма от мъгла.

КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО

Влагата до такава степен се бе пропила в мен, че караше крайниците ми да треперят, а тялото въобще отказваше да ме слуша. Прекарах малко време свит на топка докато се съвзема, обух си все още противно мокрите обуща и излязох навън. Разбрали, че времето няма да се промени, набързо си събрахме багажа и слязохме надолу по пътя.

КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО

Една баба, която се оказа благоверната на дядо Борис, ни догони по пътя със сетни сили и ни дари с торба орехи като благодарност за вафлите които и бяхме пратили като армаган.

Дъждът през целия обратен път не спря, времето стана и още по-студено. Мъгли обвиха Малашевската планина, а дори в долината на река Струма положението не бе по-различно, въпреки че бяхме с около 750 м на по-ниска надморска височина. Въздъхнахме тъжно. Очевидно този път времето не бе с нас, ала нищо –  оставаме с надеждата за слънце и за по-добри времена за Клепа̀ло и за малцината останали тук истински хора…

КЛЕПАЛО
КЛЕПАЛО

LEAVE YOUR COMMENT

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *