Home Интересни места Heraclea ex Sintis – древният град на синтите
Heraclea ex Sintis – древният град на синтите

Heraclea ex Sintis – древният град на синтите

0
0

Warning: DOMDocument::importNode(): ID load-content already defined in /home/forgotte/public_html/wp-content/plugins/premium-seo-pack/lib/scripts/php-query/php-query.php on line 598

Heraclea ex sintis – древният град на синтите

Хераклея Синтика (дошло от Херакъл и Синтика) е античен град основан около 4-5 век преди Христа от древното тракийско племе синти, което населявало долината на Средна Струма. Разположен на южния склон на възвишението Кожух – част от кратера на отдавна изгаснал вулкан, той е бил важен стратегически център през който са минавали пътища във всички посоки. Знае се, че градът се самоуправлявал в продължение на около 1000 години, като особено развита била търговията, тъй като се контролирал участък от Средна Струма по който преминавали лодки натоварени със стоки, а местната валута била в монети с надпис „Хераклеотон епи стримони“ (в превод Хераклейците близо до река Струма).

В резултат на експанзивната политика на Филип ІІ Македонски (цар на древна Македония от 359 г. пр. Хр. до смъртта си през 336 г. пр. Хр) в средата на IV век след Христа, Хераклея Синтика бива присъединена към македонското царство, след което започва главоломен прогрес в културно, политическо и административно отношение. В малко по-късен етап от историята, при управлението на Касандър (македонски генерал и заместник на Александър Велики в Македония и Гърция; по-късно се провъзгласява за цар на Македония), градът става един от най-важните царски седалища, като възприема административната политика на древногръцките полиси. Започва подем в строителството, като се доизграждат и оформят жилищни части, улиците и градски център. Освен това се обособяват и места за производство на глинени маски, съдове и различни фигури.

Heraclea ex Sintis – древния град на синтите Heraclea ex Sintis – древният град на синтите
Heraclea ex Sintis – древният град на синтите

Пойтингеровата карта (или Пойтингерова таблица, на латински: Tabula Peutingeriana) е изготвено през XIII век от н.е. копие на карта, представяща по-важните познати на римляните от късната античност градове и пътища.

От запазените писмени сведения се знае, че няколко века по-късно цялата област бива завладяна от римляните и Хераклея Синтика става част от римската провинция Македония. Синтите биват напълно прогонени и изселени от тези земи, за да бъдат по-късно асимилирани от медите, а на тяхно място се колонизират елини и македонци, които да населят долината на Средна Струма.

Първите разкопки на античния град започват през далечната 1958ма година под ръководството на проф. Милчев от Софийския университет, като по време на разкопките се е работило по две тези: дали това е град Петра (каменен град) или град Ортополис, което означава Височинка. Още в началото на разкопките се откриват три мраморни стъпала, които в момента липсват и най-вероятно сега са притежание на частни колекционери.

Хераклея Синтика Heraclea ex Sintis – древният град на синтите

Хераклея Синтика Heraclea ex Sintis – древният град на синтите

Хераклея Синтика Heraclea ex Sintis – древният град на синтите

Хераклея Синтика Heraclea ex Sintis – древният град на синтите

Хераклея Синтика Heraclea ex Sintis – древният град на синтите

През 2002г. в западната част на изследвания обект бива открита масивна мраморна плоча, което дава основание да се смята, че именно там е бил и централния вход на града.

Превод от латински:

“Император Цезар Галерий Валерий Максимиан благочестив, щастлив, Август, велик понтифекс, Германски Велики за VІ път, Сарматски Велики за V път, Персийски Велики за ІІ път, Британски Велики, Карпийски Велики за V път, Арменски Велики, Мидийски Велики, Адиабенски Велики, с трибунска власт за ХVІІ път, император за ІІІ път, баща на отечеството, проконсул и Галерий Валерий Максимин Сарматски, най-знатен Цезар, поздравяват кватуорвирите и декурионите на хераклейците.

Въпреки че вашият град по-рано никак не беше имал градски права, все пак, заради присъщата ни любов към нашата държава и за нарастване на одобрението към новата грижовност и благоволение, искахме да почетем вашето отечество със знаците и правото на град; а също и понеже казвате, че в миналото този град на хераклейците е съществувал, и сега молите с нашето благоволение да отредим на същия градски права, ние много присърце откликваме на вашите молби, тъй като самата държава е заинтересувана, чрез увеличаването на градовете, под благосклонността на нашите грижи и благодеяния, да процъфтява нейното благо.

И така, след като виждате, че толкова голяма чест е прибавена на вашето отечество с нашето постановление, вие ще трябва да се стараете, с любов и привързаност към вашата родина, във всичко да постъпвате достойно за нашата грижовност.

На добър час. ”

Стари хора разказвали, че на това място е имало мраморен постамент на който са били поставени каменни орли, а както е известно орелът е бил отличителен знак за мощта на Римската империя.

Оказва се обаче, че град Петра се намира някъде около село Илинденци, а мраморът открит при разкопките на Хераклия Синтика е различен като материал от намерените камъни в района – от едната страна е облицован, дялан и е бил поставян в производствените помещения, което дава основание да се смята, че е бил внесен от друго място.

Хераклея синтика Heraclea ex Sintis – древният град на синтите

Откритият параден вход е направен от мрамор. Изкачвайки се по стръмните стълби достигаме по-горното ниво в което се откриват две помещения. Едното е било мъжко, а другото – женско. Тук са работели по глинените съдове и маски, а от другата страна са ги боядисвали. В последствие те биват пригодени като места за продажба на теракота, глинени съдове и маски.

Хераклея Синтика Heraclea ex Sintis – древният град на синтите

Хераклея Синтика Heraclea ex Sintis – древният град на синтите

В горната част на помещенията е открит един глинен съд (делва, питос) на който има надпис на гръцки (елински) и пише кой го е произвел.

Хераклея Синтика Heraclea ex Sintis – древният град на синтите

Хераклея Синтика Heraclea ex Sintis – древният град на синтите

В ъгъла на разкопаното пространство е била открита глинена маска, чието местонахождение в момента е неизвестно.

Хераклея Синтика Heraclea ex Sintis – древният град на синтите

Отляво на парадния вход, в началото на разкопаната част, се е намирала съдебната палата, където са се решавали и уреждали спорове по граждански въпроси.

Хераклея Синтика Heraclea ex Sintis – древният град на синтите

Хераклея Синтика Heraclea ex Sintis – древният град на синтите

При самите разкопки в тези помещения са открити четири слоя, което свидетелства, че този римски град е бил нападан и опожаряван поне 4 пъти. Само за сто години обаче римляните успяват не само да изградят много постройки, но и да павират, създавайки каменни пътища, с дължина около 450хил. километра. Забележителен факт!

Предполага се, че мощно земетресение случило се в края на IV-ти век е нанесло значителни щети на града, в следствие на което жителите му са го напуснали и така и не са се завърнали обратно.

В горната част на хълма, над разкопаните помещения, са били открити дръжка от лъжица или вилица, направена от слонова кост. А освен това е било открито и зарче, от същия материал, с много добра изработка и хубава форма, което най-вероятно е служило за развлечение или за хазарт.

Хераклея Синтика Heraclea ex Sintis – древният град на синтите

Хераклея Синтика Heraclea ex Sintis – древният град на синтите

Хераклея Синтика Heraclea ex Sintis – древният град на синтите

Хераклея Синтика Heraclea ex Sintis – древният град на синтите

Хераклея Синтика Heraclea ex Sintis – древният град на синтите

Хераклея Синтика Heraclea ex Sintis – древният град на синтите

Хераклея Синтика Heraclea ex Sintis – древният град на синтите

Хераклея Синтика Heraclea ex Sintis – древният град на синтите

Хераклея Синтика Heraclea ex Sintis – древният град на синтите

Това което е известно на малцина обаче, е че при разкопки в друг квадрант археолозите намерили скелет, с височина около два метра, а съвсем до него открили острие от копие и остатък от тока.

Извикани са експерти от БАН, които да направят ексхумация и да датират открития скелет, но те така и не стигат до него навреме, защото на третия ден той се разпада на прах. Причината за бързото разлагане е проста. Скелетът е бил намерен на около 3 метра дълбочина в земята, в обилна вода и не е бил подложен на окисление, затова именно липсата на кислород е спомогнала за неговото съхранение.

На друго място пък е открит саркофаг на велможа, с огърлица от позлатени мъниста, игла и монета, което е поредното доказателство, че галванизацията е била позната в тези времена.

За огромно съжаление обаче иманярските набези не стихват, намереното бива продадено на частни колекционери и така и не стига до музеите, където всички ние да можем да му се порадваме.

 

LEAVE YOUR COMMENT

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *