Експедиция Речен път

ДЕН 10: ВСЕ ПО-БЛИЗО ДО СРЕДАТА НА БЪЛГАРИЯ

Ден 10-ти е един от онези дни, за които няма какво толкова да се разкаже. Снощи, малко преди полунощ изневиделица заваля дъжд. Тъкмо бях заспал в хамака си. Трябваше да стана и да си построя импровизиран заслон, ако искам да останем сухи – аз и багажът ми. С доста мъка успях да счупя няколко клона с дължина около 1.5 м с помощта на мачетето и ги свързах с паракордата от раницата ми – безценен помощник в много случаи. Върху тях метнах парче найлон, което нося точно за подобни ситуации.

Сутринта се събудих свеж. Дъждът не бе продължил дълго. Земята вече бе суха, а слънцето започваше да прежуря жестоко. Потеглих отново по онзи прашен горски път, който ме бе довел дотук снощи. Краят му не се виждаше. Подейства ми леко обезкуражаващо на фона на 35-градусовата горещина. Искаше ми се да достигна до Карлово днес, но просто знаех, че няма да успея. Темпото ми бе бавно, а ако ме погледнеше някой отстрани, със сигурност щеше да разпознае натрупалата се в крайниците и гърба ми умора от вече десетте дни ходене.

13988700_10153922612623920_1213099436_n

13957443_10153922611033920_646791931_n

Очакванията ми за Средна гора бяха малко по-различни – дървета, сенки и разнообразен терен. От трите бях познал само за разнообразния терен – плавно изкачване, редуващо се с плавно спускане. Явно районът бе такъв. Сигурно само на няколко километра от мен, някой друг турист се движеше по приятна сенчеста пътека, виеща се под дъбове и благуни, но аз очевидно нямах този късмет. Горещината ме изморяваше бавно, но сигурно. Пътят ми бе пресечен от костенурка. Тя навя мисли в мен колко кратък е човешкият живот и за това, че колкото и да бързаме, за разлика от
тях, винаги изминаваме един и същи път – и бързащият, и небързащият – от люлката до гроба. Нямахме друг избор.

13956979_10153922614218920_1171384036_n

13957542_10153922610643920_720618340_n

Не зная дали костенурката изигра повратна роля в живота ми, но със сигурност реших да намаля темпото и да бъда по-отговорен към здравето си. Поне днес. Прецених, че ще бъде най-разумно да достигна до Баня, където да се установя, да почина и да пренощувам. Състоянието ми не бе добро. Не бях далеч от слънчев удар. Краката ме боляха, а нокътят на палеца на левия ми крак вече бе близо до отлепяне и падане. Ходилата ми бяха в мазоли. Поседнах за кратко под мижавата сянка на подивяла ябълка. Въздухът не трепваше. Водата ми намаляваше. Откъснах няколко къпини, за да хидратирам тялото си. Плодовата захар повиши нивото на кръвната ми захар и ми даде прилив на енергия. Продължих.

13957597_10153922612078920_1881203125_n

Коларският път свърши изненадващо. Пред мен имаше мост, а отвъд него започваше асфалтов път, чийто асфалт вече почти не се забелязваше. Надявах се, че приближавам Баня. В маранята на 20-тина километра на север вече виждах могъщия силует на Стара планина. Мечтаех да се потопя в прохладата й, да се изкъпя в ледените води на някой от потоците й, да спя в шумата й, да слушам тишината й. Но до тогава ми предстояха още изпитания. Може би не бях дорасъл за Великата планина. Трябваше да се гърча в низините, докато достигна до момента на извисяването. А тогава щеше да бъде велик момент.

14010037_10153922611333920_1158992353_n

Намерих си хубава орехова градина край река Стряма. Спрях и легнах на тревата. Не ме интересуваше нищичко. Исках да почивам. Часът бе около 17, но вече нямах сили. След малко разпънах хамака си. Легнах блажено в него. Надеждите ми за почивка рухнаха почти мигновено. От някъде се появи група роми. Дойдоха край бивака ми и се заприказвахме. Оказа се, че събират орехи, за да се препитават. Опитаха да ме заставят да се преместя, за да не им преча. Дадох им да разберат, че това няма как да стане. Първоначалната им агресия прерастна в приятелско отношение. Казаха, че утре ще брулят дърветата, на които бях разпънал хамака си.

След минути потънах в безпаметен сън…

Вилиан

Казвам се Вилиан Стефанов и съм роден в град Смолян. Обичам фотографията и пътешествията из родината по не толкова известни кътчета.

Добави коментар

Натисни тук за да коментираш

Купи книгите от поредицата:

book
За поръчки само по email на: alex_karadzhov@hotmail.com
/* ]]> */