Експедиция Речен път

ДЕН 8: ПО ПЪТЯ НА ПТИЦИТЕ – ОТ КАДИЕВО ДО ПЛОВДИВ

Поредният динамичен ден, изпълнен с множество напрегнати ситуации. Събуждам се късно. Вкочанен. Каякът ми не е изсъхнал добре от предната нощ. Дрехите, които трябваше да играят ролята на шалте, също са подгизнали. За капак в ранно утро е превалял дъжд, който допълнително е намокрил всичко. Капките са преминали през мрежата ми против насекоми, която бях изпънал с подръчни материали снощи.

13933307_10153917707018920_1100045582_n

13941065_10153917708298920_398162441_n

Бил съм толкова уморен, че не съм усетил нито дъжда, нито студа. Но когато се събуждам, съм почти неподвижен от студ и умора. Налага ми да разкърша тялото си с обичайната сутрешна физзарядка, само че този път – доста по-продължителна. Положението на гърба и раменете ми не е добро. Почти при всеки допир започват да кървят. Дано не се инфектират през следващите дни от раницата, която ми предстои да нося. Малко или много, тези дни се разглезих, защото багажът ми пътуваше безплатно, носен от течението на реката.

13942402_10153917710983920_346359823_n

Потеглям от Кадиево, спускайки се по остатъка от течението на река Въча, до вливането й в Марица. Всичко върви по план. Движа се с добра скорост. Достигам до река Марица. Сливам се с нея. Има множество птици – чайки и чапли, които са свръхсензитивни и ме усещат от стотици метри, дори в моментите, когато не греба и съм отпуснат и неподвижен в лодката си.

13933334_10153917707233920_83408144_n

Изненадвам се, защото течението в Марица е много слабо, едва забележимо. Трябва си здраво гребане. А се бях настроил, че ще е нещо подобно на спускането по река Въча. Бентовете ме морят сериозно. Налага ми се да премина през няколко. Не са високи – като вчерашните са, но е немислимо да не сляза от каяка и да не го прехвърля през бетона. Под един от баражите забелязвам голямо количество арматурни железа, които могат да ми разкажат играта за няколко минути. Ако силното течение ме избута в тях, ще се нараня, а с каяка ми ще бъде свършено.

 

13940931_10153917706893920_816959127_n

Бързам с гребането към Пловдив, защото имам няколко уговорени интервюта с журналисти от различни медии, на които да разкажа как върви приключението ми на този етап. Достигам до Града на тепетата следобяд. Задава се буря. След минути започва да гърми и трещи. Време е дошло да поема на север. Стара планина ме зове – още едно изпитание, преди което обаче ме очакват куп други неизвестности. Изчаквам бурята да отмине. Използвам времето, за да презаредя батериите си и за да попълня запасите си с храна и вода.

13936940_10153917706363920_1829458289_n

13936735_10153917710348920_412432273_n

Привечер напускам Пловдив. Застига ме втора буря. Още по-неприятна от първата. С много гръмотевици. Принуден съм да спра под един жп прелез. По всичко личи, че ще трябва да пренощувам там. Надявам се стихиите тази нощ да се смилят над мен…

Вилиан

Казвам се Вилиан Стефанов и съм роден в град Смолян. Обичам фотографията и пътешествията из родината по не толкова известни кътчета.

Добави коментар

Натисни тук за да коментираш

Купи книгите от поредицата:

book
За поръчки само по email на: alex_karadzhov@hotmail.com
/* ]]> */