Експедиция Речен път

ДЕН 9: САМОТА В ПОЛЯТА МЕЖДУ РОДОПА И СРЕДНА ГОРА

Има ли прераждане?! Събуждам се с тази екзистенциална мисъл в 10 ч. сутрина. И ако има такова, колко пъти една душа може да се прероди?! Спал съм превъзходно. Може би това е била най-спокойната и удобна нощувка от самото начало на пътуването ми. Какъв съм бил преди и какъв ще бъда в следващия живот?! Като се замисля, май искам да съм пътешественик. Тази „роля“ започна да ми харесва много. Пристрастих се към нея още преди десетина години, но в настоящото приключение адикцията ми към природата достигна своя апогей.

13957434_10153920366553920_1653225471_n

През нощта, противно на очакванията ми, не ме събуди нито един влак. Мостът, под който се бях подслонил обаче, ме предпази от жестоката гръмотевична буря, преминаваща за пореден път край мен. Изживяването бе стресиращо. В един момент въздухът се напрегна особено. В ушите ми отекна леко избръждяване. Затворих очи и отворих устата си широко. Така правят артилеристите, когато изстрелват снаряди с оръдията си. Това действие изравнява налягането и запазва тъпанчетата им цели.

13957427_10153920361218920_1529539959_n

Само секунда, след като бях позинал, на не повече от 30 метра от моста се стовари злокобна мълния. Така зловещо раздра пясъка…Така силно ме заслепи… Помислих си, че това е краят. Уви. Бурята отмина така, както бе дошла. След минути се отпуснах под мрежата против насекоми и постлал дъното на спасителната си ладия с меко одеалце, заспах от преумора.

Та, събуждането бе приятно. Или не толкова. Въпрос на гледна точка. Усещам погъделичкване по лявото си ходило. В просъница се стряскам да не би някоя змия да се е шмугнала в каяка ми и да ме ухапе или стресне. Не! Оказва се малка, полска мишка, която е поела по своите неведоми пътища. Изкарвам я от лодката, но вече разсънен, решавам да ставам. Не съм схванат. Кондицията ми е доста добра.

Потеглям в посока идеален север. Целта ми днес е да достигна поне до подножието на Средна гора около село Песнопой. Ако измина повече километри – добре дошло е. Първоначално избирам за движение жп линията, но често преминаващите влакове ме отказват от това начинание. Отделям се от главните пътища и навлизам в полята. Онези поля от детството ми, които още ме теглят към себе си с приятните летни ухания на узрял слънчоглед, царевица и жито…Редуват се с рехави дъбови горички, които ме предпазват от прегряване.

13957543_10153920363243920_2081638915_n

През целия ден се движа с добро темпо. Хубаво е, когато човек редува натоварването на ръцете с краката и обратно. Сега е така и знам, че само след няколко дни отново ще седна в каяка си и ще се понеса по водите на дългата река Осъм, която ще ме отведе към края на пътешествието ми – безбрежния Дунав. Но, нека се стегна, защото до края има още много слънца, много луни и много мразовити нощи, в които, потънал в самота, ще слушам само крясъците на совите…

13936987_10153920362153920_1161293371_n

Намирам къпини. Ям като невидял. Несъобразил добре порциона си, трябва да изчакам докато достигна до Карлово. Там ще презаредя, а дотогава ще се храня с остатъците, които открия в раницата си. Минавам през Чернозем и Долна махала. За днес съм отметнал 25 километра. Доволен съм. Никак не е зле при температура на въздуха над 30 градуса. По смрачаване си харесвам две близко растящи дървета, на които разпъвам хамака си. Страничните черни пътища, по които се движа в последните няколко часа, ме извеждат край село Сухозем. Селцето изглежда голямо, а когато отивам до селската чешма, по улиците не се мярка жива душа…

13942311_10153920361348920_1480654161_n

13957055_10153920361748920_2076326172_n

13942549_10153920361573920_2094050411_n

13988665_10153920362868920_1903111195_n

Връщам се край бивака си, отпускам се в хамака и продължавам да разсъждавам за преражданията на душите ни…Колко ли друмища имам да пребродя още и колко чифта обувки ми предстои да изтъркам, докато душата ми се почувства като в затвор и поиска да отлети от тялото ми…Колко ли изгреви ще посрещнем в уникална хармония?! За бъдещето не зная, но със сигурност искам да посрещна утрешния – в полята от детството ми, пък макар и самотен…

 

 

 

Вилиан

Казвам се Вилиан Стефанов и съм роден в град Смолян. Обичам фотографията и пътешествията из родината по не толкова известни кътчета.

Добави коментар

Натисни тук за да коментираш

Купи книгите от поредицата:

book
За поръчки само по email на: alex_karadzhov@hotmail.com
/* ]]> */