Пещери

Експедиция Сакария: В търсене на пещерата Бабини бозки

Пещерата Бабини бозки

Експедиция Сакария: В търсене на пещерата Бабини бозки

Скрита в най-затънтените кътчета на Сакар планина, Бабини бозки е пещера-предизвикателство за всеки пътешественик и любител на неизвестното. Изключително трудна за откриване, поради липсата на маркиран път и гъста растителност, тя все още си остава химера за много хора, които по една или друга причина са се отказали в търсенето.

Тръгнахме от землището на село Манастир, но без наличието на прокаран път, поставена маркировка или видима следа, не след дълго се залутахме във всички възможни посоки като мухи без глави. В следващите два часа не спряхме да надничаме зад всеки храст и по-голям камък, ала без какъвто и да е видим резултат. Входът на пещерата така и не ни се откриваше, а ние деряхме ръцете си в трънаците, жулихме се в буйната растителност и си проклинахме съдбата, с надеждата, че всичките ни усилия най-накрая ще бъдат оправдани.

Видяхме се в чудо, но въпреки всичко не се отказахме и увеличихме периметъра за търсене. След около десетина минути попаднахме на друга група от пътешественици, които бяха тук по същата причина, ала чини се че и те като нас удряха на камък. Поздравихме се, поклатихме тъжно глави и се разминахме. Последните, се оказаха по-нетърпеливи от нас и се отправиха по обратния път към селото. Явно, че неуспехът ги бе сломил и се бяха отказали от търсенето.

Времето напредваше и стана икиндия. Решихме да не губим повече от деня и поехме към селото, ала малко след манастирска река срещнахме един от местните овчари и разговорът ни потръгна. След като му обяснихме какво дирим и накъде сме поели, човекът ни разказа със със завидна точност къде се намира пещерата и как да стигнем най-бързо до нея. Оказа се, че това е единствената посока в която не бяхме търсили. Спогледахме се и без думи решихме да възобновим търсенето, па макар и да се наложи да замръкнем някъде. На изпроводяк дядото ни предупреди:
– Не влизайте в пещерата, така ще се залутате, че нито един от вас няма да може да излезе. Има много лабиринти! Една коза загубих там и още не е излязла!

Пещерата Бабини бозки
– Не влизайте в пещерата, така ще се залутате, че нито един от вас няма да може да излезе. Има много лабиринти! Една коза загубих там и още не е излязла!

Ала ние вече не мислехме за това. Следвахме точно указанията му с усещането, че вече сме близо. Поречието на река Манастирска стана изключително красиво и недокоснато от човешка ръка дело на майката природа. Старите брястове бяха привели снага ниско над водата, сякаш търсеха прохлада в жегата и ни се наложи да ходим почти свити, за да предпазим очите си от клоните им. По скалите над нас си личаха плитко издълбани дупки в които гнездяха птици, а след около стотина метра нагоре по течението попаднахме на полянка, червенееща от диви божури. Неописуема девствена красота! Долината внезапно се стесни правейки път единствено на реката и в един момент пред нас се разкри входът на “Бабини бозки”.

Пещерата Бабини бозки
Пещерата Бабини бозки

Нямаше време за губене. Оставихме раниците и якетата си навън, прекръстихме се и залазихме на колене и лакти към вътрешността ѝ.

Пещерата Бабини бозки
Пещерата Бабини бозки

Първите 20 метра се оказаха кошмарно тесни, като че ли бяха тест за физическа и психическа издръжливост, след което проходът се разшири и можехме съвсем спокойно да се придвижваме клекнали.

Пещерата Бабини бозки

На няколко пъти попадахме на засади.

Пещерата Бабини бозки
Паякообразно – живият звяр на пещерата

Стигнахме до разклонение и се уверихме, че дядото бе прав. Коридорите в пещерата се оказаха много.

Пещерата Бабини бозки
Накъде?

Чудехме се накъде да поемем, като същевременно внимавахме да запомним обратния път и да не се объркаме. Някой преди нас се бе застраховал, поставяйки няколко стрелки със син цвят, сочещи по посока на изхода. Друг пък бе обозначил с кръст коридорът който щеше да ни изведе оттук.

Пещерата Бабини бозки
Пещерата Бабини бозки

Една от галериите ни отведе до сравнително голяма зала, подслонила колония на прилепи, които се разбудиха от светлината на челниците ни и запърхаха около нас в знак на протест. Остра миризма на гуано ни удари в носовете и ни накара да обърнем светлината към пода, където слоят от изпражнения, примесени с урина, бе с дебелина повече от десет сантиметра. Стъпил с два крака, човек потъваше значително.

Пещерата Бабини бозки
Пещерата Бабини бозки
Пещерата Бабини бозки
Пещерата Бабини бозки

Втората галерия наложи концентрацията ни, тъй като предлагаше спускане на ръце по отвес с височина около 4 метра – повече от достатъчен за да се пребие човек.

Пещерата Бабини бозки
Пещерата Бабини бозки
Пещерата Бабини бозки
Пещерата Бабини бозки

За миг се укорихме, че не се бяхме сетили да вземем въжета, но импровизирахме и се оказахме приятно изненадали. Озовахме се пред плитка подземна рекичка, която завършваше в сравнително дълбоко езерце със сифон на дъното си.

Пещерата Бабини бозки
Пещерата Бабини бозки

Третата галерия бе значително по-ниска от останалите и се наложи да лазим по корем. Дъното ѝ бе пясъчно, а в една малка ниша се виждаха останките от животински кости. Може би при обилни дъждове и пълноводието на реката, тази галерия се пълнеше с вода и ставаше гробище за удавени животинки.

Пещерата Бабини бозки
Пещерата Бабини бозки

За жалост не успяхме да я изследваме до края ѝ, времето напредваше, а ние имахме и доста път назад към следващите невероятни места в Сакар планина.

Координати на пещерата:   42°1’48″N   26°24’39″E

Вилиан

Казвам се Вилиан Стефанов и съм роден в град Смолян. Обичам фотографията и пътешествията из родината по не толкова известни кътчета.

Добави коментар

Натисни тук за да коментираш

Купи книгите от поредицата:

book
За поръчки само по email на: [email protected]
Do NOT follow this link or you will be banned from the site! /* ]]> */