Интересни места

МОГА ФЕСТ 2017 – Етрополе под звездите

Когато за първи път чух за МОГА ФЕСТ си казах, че това ще е едно от онези малки събития някъде по отдалечените кътчета на родината, където младежите ще се забавляват, пият, пушат, тровят, буйстват и въобще, че сума ти народ ще се изсипе на едно красиво място за да го опорочи. Този път обаче щях да се изненадам. Не ме разбирайте погрешно. Голяма част от гореописаното наистина се случи, ала като че ли аз някакси се бях научил да отбягвам неприятните моменти и да се наслаждавам пълноценно на красивите. А такива определено имаше в изобилие.

Мястото е Етрополе – градче с население около 10 хиляди души, което се простира на километри в гънките на планината. Тук въздухът ухае особено, вдишваш го и се усещаш свободен. Планински. Див. Чист. Предразполага те да се отпуснеш и да се пошляеш между уличките, където всеки момент очакваш пред погледа ти да попадне нещо интересно. Тук такива места са в изобилие – часовниковата кула от 1821г., сградата на историческия музей, няколко доста интересни дървени кули по покривите на обществени сгради, лечебницата, къщата в която Васил Левски е организирал местния комитет…. толкова много места, толкова много история е събрана в това наглед малко градче, което въпреки това все още пълно с живот.

Разходката из града продължава малко повече от предвиденото и всеки един от малката ни група вече примира от глад. Оказва се, че намирането на свястна храна е проблем, обикаляме двайсетина минути по уличките докато най-накрая случаен минувач не ни упътва към местно заведение, където да задоволим нечовешкия си апетит. Там обаче ни очаква нова порция изненада, обслужването е бавно, а ние – обезверени. Звукът от къркорещи черва бива посрещнат с усмивка, облизваме с поглед чиниите по съседните маси.

Около час по-късно мисията ни е изпълнена и всичко поръчано е в процес на усвояване и преработка. Заредени сме с нови сили и готови за приключения. Някой споменава, че наблизо имало водопад и противно на мързела всички се съгласяваме да се поразходим.

Отбивката за водопад Врана вода е почти незабележима, така че прибягваме до услугите на местен жител, който успява да ни упъти. Оказва се, че има изградена екопътека, която е цивилизована и стига до водопада, но едва ли ще може да се слезе в подножието му. Избираме втори вариант и поемаме по пътечка, която би трябвало да ни изведе под пръските му, пътят не е много добре упоменат, но действаме по интуиция и тръгваме в правилната посока. Разходката е ободряваща, стомасите ни тежат от погълнатата храна, но движението връща кръвта в крайниците и живваме. Двайсетина минути по късно достигаме до крайната си цел, която отдалече ни се вижда като малък ручей. Обраслият с висока трева и бодли склон не успява да ни изплаши, драпаме нагоре, провираме се и ругаем когато се ожулим или закачим на някой трън, но накрая си заслужава и къпането е просто задължително!

По обратния път попадам на интересна находка.

Все още имаме време до началото на феста, съвещаваме се къде да прекараме следващите няколко часа и отпрашваме към етрополския манастир “Света Тройца”, където ставаме неволни свидетели на сватба. Проследяваме началото на церемонията с голям интерес и едва когато младоженците и гостите се скриват в църквата се отправяме към втория ни водопад за деня, носещ интересното име “Варовитец”. Пътят до там не е труден, но и тук, както при първия, водата не е много. Уцелили сме горещи дни и водното падало се стича по покритите със зелен мъх скали, отбива се и се разцепва във всички посоки.

Следобедът се търкулва и настава вечер с която поставяме начало на забавата. Широката поляна над града, където се организира това събитие е пълна с хора, които съвсем предвидливо са опънали палатки в близост до сцената и по тревистия склон. Близката гора подсилва чувството ни за връзка с природата, а с настъпването на вечерта се показват и първите звезди по безоблачното августовско небе.

Първите групи се появяват на сцената, но от всичко видяно на мен лично най ми допада изпълнението на Вик. Приятно гледане!

За разлика от красивия глас на Вик следващите групи направо се дерат, веят се дълги коси, “погото” се развихря и тълпата от младежи направо пощурява.

– Хайде да потанцуваме! – приканва ги самоувереният вокал на рок групата. – Време е за нещо по-хард!

Коси се развяват в различни посоки, превъзбудени мозъци са дошли да се повеселят по начин, който не се харесва на всеки. “Шоуто” продължава още цели два часа, изпълнени с писъци и звуци наподобяващи тези на кресливо ято папагали. Съвсем не ми е по вкуса, но все пак го изтърпявам и с радост изчаквам завършека на феста. Малко след полунощ е и е време за заслужена почивка. Пожелаваме си лека нощ с тези, които са разпънали палатките си на поляната и се отправям надолу за да си потърся по-уединено местенце далеч от тълпата и шумотевицата. Търсенето ми се увенчава с успех още след първите десетина минути вървене по пътечка между дърветата и настанявам палатката си на едно равно място. Шмугвам се в чувала и заспивам мигновено заобиколен единствено от горските звуци.

Спал съм непробудно и на сутринта ми е малко трудно да напусна удобната постеля, но гладът ме принуждава да сляза в града и да се нахраня. Докато унищожавам последните остатъци от претоплена баничка ставам свидетел на разговора между двама стари приятели.

– Как си наборе? – пита отчетливо този вляво. – Здрав ли си? Отдавна не сме се виждали?
– Здрав съм, хич не се оплаквам. – отговаря дядото. – Ама той пустия му живот не свършва. Все нещо нова изскача вкъщи да се оправи. Като ги няма децата все върху нас лежи. Вече не идват толкова често, работят, нямат време.
– Наборе, държавата е виновна за всичко. Едно време какво беше?! Имаше работа, имаше препитание, а сега какво? Всичко разграбиха, децата се пръснаха във всички посоки. Какво е туй нещо?
– Това не е държава, тъй да знаеш! Тука  всички други интереси се защитават само не и на българина. Умрели са за пари, все едно в гроба ще ги носят…

Разговорът продължава доста време, темите се сменят една след друга, явно двамата стари приятели отдавна не са си общували и имат какво да си кажат.

Срещам се с приятелите си на големия градски площад и решаваме да поставим завършек на страхотния уикенд с посещение на Чекотинския манастир, който е едва на двайсетина километра разстояние. Едва пристигнали биваме посрещнати от отец Нектарий, който съвсем любезно ни развежда из манастирската обител. Отец Нектарий е бивш актьор, който е загърбил светския живот и се е посветил в служба на Бога. Стреми се да поддържа манастира, но признава, че няма много доброволци, които да му помагат. Даже били рядкост, както самият той отбелязва. За сметка на това обаче продава превъзходно биволско сирене и розови домати, които са страшно вкусни и със сигурност много здравословни. Разказва, че получил духовното си име след жребий между имена, които той, неговият духовен наставник и владиката написали на листче.

Благодарим му за интересните разкази и се впускаме да опознаваме манастирската обител.

МОГА ФЕСТ не е просто събитие, а място където прекараш малко време с приятни хора, докато се забавляваш. Място, което да опознаваш след всяко завръщане, защото все ще остане нещо което да се преоткрие, да се допълни и да те очарова. При мен това се получи от първия път!

Вилиан

Казвам се Вилиан Стефанов и съм роден в град Смолян. Обичам фотографията и пътешествията из родината по не толкова известни кътчета.

Добави коментар

Натисни тук за да коментираш

/* ]]> */