Интересни места Пътешествия и приключения

През тунелите над Тъженското ждрело

Тъженското ждрело

През тунелите над Тъженското ждрело

Престоят ни в село Тъжа бе кратковременен, колкото да попитаме за пътя към ждрелото, ала в същото време ни даде представа за състоянието на малките населени места в района. С преобладаващо циганско население и западнала инфраструктура, въпреки всичко селцето бе изходна точка за красивото ждрело, в което река Тъжа се виеше в продължение на километри.

Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело

В първия момент тръгнахме по коларски път, който според картата би трябвало да ни изведе най-близо до каньона, ала само след километър ни стана ясно, че пътят отдавна не е бил използван и най-вероятно ще ни “забие” неприятно на място, откъдето тръгването ни би било крайно затруднено. Сменихме посоката и съвсем скоро се оказахме в другия край на селото, откъдето право нагоре, по тръбите на водната помпена станция, стигнахме до малък водоизточник, в който се събираше питейна вода от реката.

Прекарахме няколко минутки в съзерцание на панорамната гледка, която се откриваше към ждрелото и въздъхнахме от тоновете красота. Бе късна есен и гората бе залята с палитра от цветове.

Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело

Докато наблюдавахме и цъкахме с език към нас се приближиха няколко човека облечени в работни облекла.

– Здравейте момчета – поздрави ни единият от тях – Елате с мен, ще ви заведа на едно специално място.

Спогледахме се и без да му мислим много последвахме групата, нагоре по една козя пътечка. Съвсем след мъничко стигнахме до тунел, който бе препречен с желязна врата с катинар.

– Този тунел е бил прокопаван с динамит и кирки по царско време – каза началникът на групата – За да може по-бързо да минават войските през Стара планина. Има още няколко такива, но всички са заключени. Няма осветление, така че пазете главите, за да не излезете с по някоя и друга цицина.

Засмяхме се и го послушахме. Тунелът бе дълъг около 300 метра, на места огромни късове скала се подаваха от стената и опасността от нараняване бе реална.

Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело

Едва излезли от тунела пред нас се показа уникална панорамна гледка към долината, реката и преливащите цветове на дърветата. Пътят на места бе доста утъпкан, минахме покрай няколко скални свлачища и през още два тунела, от който най-дълъг бе последният – около километър и половина.

Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело

Да се чуди човек как преди повече от век са били способни да прокопаят тази дължина, докато в днешно време всичко си остава само на приказки и чертежи.

Пътят се виеше живописно над ждрелото, откривайки ни поредица от красиви картини.

Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело

След малко повече от час и половина път се спряхме до голям водопад, който по-надолу се вливаше в реката.

Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело
Тъженското ждрело

Прекосихме още един вече по-къс тунел и стигнахме до водна станция, след която преминаването бе непосилно. Каньонът се стесняваше, нямаше път, и единствената възможност бе да преминем по вода с каяци, с които в момента не разполагахме.

Благодарихме на водачите си за страхотното прекарване и поехме назад към селото. Обратният път не ни измори, а напротив, направи ни по-силни, природните картини, на които ставахме свидетели, ни заредиха и си обещахме един ден да се върнем и да се пуснем по цялото протежение на ждрелото.

 

Вилиан

Казвам се Вилиан Стефанов и съм роден в град Смолян. Обичам фотографията и пътешествията из родината по не толкова известни кътчета.

Добави коментар

Натисни тук за да коментираш

Купи книгите от поредицата:

book
За поръчки само по email на: alex_karadzhov@hotmail.com
/* ]]> */