Баташкият водносилов път

Родопите се славят като една от най-богатите на пресни водни запаси български планини. Освен това, надморската височина във високите й, западни части надминава 2000 м, което е предпоставка за снегозадържането там до късна пролет. Гъстата мрежа от надлъжни и напречни речни долини, в съчетание с останалите фактори, кара редица видни инженери да се замислят по отношение рационалното оползотворяване на водните запаси на планината още през 20-те години на XX век.

Будни са били хората в онези далечни времена. Инж. Иван Мавров завършва една от значимите си разработки, която именува „Архив на водните сили в България“ (1920 г.). Именно тя дава насока на други инженери и запалва искрата в тях за изграждането на значимите обекти в сферата на електропроизводството в цялата страна в следващите години. Почти 3 десетилетия по-късно, след проведен конкурс се оформя работната идея за обхващането на всички главни реки и техните притоци във високите западни Родопи и Рила и обединяването им в хидроенергийни комплекси. В Родопите това са Доспат-Девин-Кричим и Баташкия водносилов път. За Рила се спират на мащабния проект Сестримска каскада (Белмекен – Сестримо - Чаира).

Баташкият водносилов път е един от най-грандиозните проекти, изграждани някога в България. Съвременните инженери признават факта, че за тогавашния технологичен напредък и механизацията, с която са разполагали строителите, каскадата може спокойно да бъде наречена чудо. Първоначалните геоложки проучвания, обаче, започват да притесняват местните хора. Тръгва мълва, че след построяването на язовир Батак – най-голямото и важно стъпало от едноименната каскада, поминъкът им ще бъде унищожен. Ето какво разказва в тази връзка батачанинът Димитър Фикиин за строежа на язовир Батак:

„Дойде Девети септември. Победата на народа дойде с много надежди и много светли мечти. Не минаха много години, започнаха се строежи на пътища, на заводи и язовири. Създадоха се и кооперативи- нивите на частните стопани станаха обща собственост. Очертаха се кооперативни блокове. Забръмчаха трактори из тях...Раждаше се нов живот... Живот пълен с радост в бъдните дни.

Заговори се и за изграждане на големия енергиен комплекс на Родопите „Баташки водносилов път”. Това беше един от най- големите строителни обекти на страната: с язовири, с тунели, с напоителни канали, с електроцентрали... Строители пристигнаха от всички краища на страната. Разпределяха ги по обекти.

Даваха им работа...

Поемаха обещания.

При този голям строеж полето с ливадите на батачани трябваше да се превърне в дъно на огромно по размери езеро. Правителството чертаеше планове за бъдещето на хората... Планове за живота на идващото поколение.

Планове!...

Планове!...
Из кафенета, по кръчми, във всяка къща на селото се заговори за този огромен по размери строеж. И ето ти спорове. Малцина бяха тези, които се радваха, че ще се появи това огромно езеро, в чиито води вечер прясна лунна нощ ще се отразяват луната и треперещите светли звездички, близките планински ридове с високите и стройни борове и елхи. Малцина бяха тези, които виждаха голямото му стопанско-икономическо значение за страната. Мнозина батачани посрещнаха този голям обект с тревога, с униние, с мрачни лица. Из кафенетата тръгнаха приказки:

- Полето ни отива! - вика чичо Георги.- Отиват животните: крави, волове, телета, коне, овце и... оставаме без работа...

- Отиваме си и ние- дума Шилото. - Без добитък за къде сме?

- Канал да мине през полето!- гърми гласът на чичо Тодор. - Така ще се запазят ливадите, ще се запази тревата, сеното за добитъка.

- Трайте бе, хората от града все ливади ли имат, та живеят по- добре от нас, а? Партията и правителството мислят за нас, мислят по този въпрос? – обажда се дядо Владо.

- Мислят, мислят... много мислят. Мислят?!... В града места за чиновници колкото искаш, а тука? Колко са тука? И за тези места си има хора. Другаде къде ще ги денеш, а? Чиновници... Хъм... Мислят?!... Изпусни питомното, па гони дивото. Ние и така не я караме добре, та без ливади ще сме по- добре. Ама приказки приказваш, а?...

- Какво ще стане с нас?- питаха се изплашените.

- Слушайте бе, работа ще има колкото си искате. Язовири ще строим, пътища ще правим, заводи ще издигаме, селата и градовете ще обновим, ще построим... Без работа няма да останем. Държавата сега е наша!...- така думаше дядо Владо.

Мнозина предлагаха да се иска от правителството по- скъпо заплащане на всеки декар от ливадите, които щяха да станат дъно на язовира. Държавата беше обещала парично обезщетение за ливадите, които щяха да попаднат под водата, но колко... никой нищо не знаеше.

Един предложи влак да се докара до селото, та поминък да се създаде. Други го прекъснаха веднага, че щял да отмени кириите на хората. Трети даде идея да се пусне тетрадка с подписи на хората. И в тази тетрадка да се направи искане, да се даде изложение за желанието на батачани. С голямо болшинство решиха да се иска изграждане на голям дървообработващ завод, та в него да намерят работа мъжете на селото. За жените друг завод, завод ли, фабрика ли, кой как ще да го нарече. Само работа да има. И затова пуснаха тази тетрадка.

Кой даде идеята за тетрадката, кой се подписа пръв, и кой втори, и какво стана с тази тетрадка: обикновена и необикновена, затова ви разказвам тази история. Зелената тетрадка!... Тя беше съвсем обикновена тетрадка, Малък формат. Имаше шейсет страници и светло- зелени корици. Тетрадка като всяка тетрадка: с бели листове и широки некарирани редове.

Зелената тетрадка!...

Видях я, когато пишеха неща в нея и когато след известно колебание се решиха да ми прочетат написаното. Предавам думите по памет, така както съм успял да ги запомня. Ето приблизително началната редакция на текста, който чух да се чете:

... Изложение от жителите на историческото село Батак, Пещерска околия, Пловдивски окръг.

1. Ние сме село клано, но недоклано от турците през 1876 година.
2. Бито, но недобито от погромаджиите на Цанков през 1923 година.
   3. Палено и горено, но неизгорено през годините на фашистката власт през 1941-1944 година

Другарю Председател,
Другари Министри,
Другари Народни представители- другари народни избраници...

На Вас народът повери управлението на страната ни в тези съдбовни години. Вашите грижи за Родината не са малко, но ние, жителите на село Батак смятаме, че трябва да се замислите и за живота на едно историческо селище, чиито поминък ще бъде застрашен след изграждането на язовир „Батак”, на мястото на нашите ливади, на нашите пасища за добитъка.

Полето ни има площ от около 27 хиляди квадратни декара, все ливади. По него през полетата, лятото и есента се чуват звънци и хлопатари на хиляди глави едър рогат добитък: крави, волове, телета, коне... По неговите тучни ливади пасат на воля десетки стада от овце, които дават хиляди литри мляко... Ами от млякото? Сирене, масло, кашкавал... Ами селото?... Ами вълната?

Хиляди метри плат за родната промишленост. Това богатство се използва не само от местното население, но и от градското население на целия наш народ. Ние - батачаните не сме против завиряването на полето, но искаме за селото да се създаде промишленост, където людете да намерят работа и хляб.

Ние се гордеем, че народната власт ще направи живота по- хубав от този, при който живяхме и като вярваме в тава, желаем да се направи нужното и за нашето население- за нашите хора...

След текста следваха подписи.

После ме питаха дали така написаният текст може да се изпрати в София...

Хората се страхуваха, след завиряването на полето, като останат без ливади, ще останат и без животни, а това значи без работа, без хляб...И решиха да изпратят тетрадката чак до София...

Зелената тетрадка!... Тя тръгна по къщите, чукаше по портите и вратите, разтваряше листа, после хората се подписваха по белите и чисти листа на сините редове...И отново по улици, по махали, по кръчми и кафенета. Тя стигна до всяка къща и после отиде в София, в Народното събрание и там от трибуната чрез един народен представител каза, че идва от историческото село Батак, и че в нея има хиляди подписи на едно революционно, патриотично и трудолюбиво население, което желае доброто на хората и собственото си добро, та затова е дошла... И като ги поздравява от сърце, иска да я изслушат с внимание и вземат решение, което да удовлетвори желанията им.

Зелената тетрадка!...

За нея научиха и в Общинския народен съвет и в Партийния комитет, научиха и в Отечествения фронт. Разбраха и съдържанието й. Ръководителите на селото не бяха против изложението, но си имаха свой план, свое виждане, свое мнение по въпроса... А така? Тази тетрадка, пусната без тяхното знание, излизаше нещо като демонстрация, на недоволство към държавните дела и затова я търсеха да я вземат,... но тя беше в здрави ръце. Беше у дядо Тодор Ванчев- баща на двама сина и снаха партизани, загинали при разгрома на отряд „Антон Иванов”. По искане на хората, дядо Тодор занесе тетрадката в София. Зелената тетрадка изпълни мисията, за която беше предназначена.

И сега старите батачани още си спомнят за нея и то с усмивка на уста...“

Очевидно притесненията на местното население не попречват на намеренията на властта и в края на 60-те години Баташкият водносилов път е завършен почти изцяло. Състои се от осем язовира – 3 главни (Широка поляна, Голям Беглик и Батак) и 5 второстепенни (Тошков чарк, Малък Беглик, Дженевра, Блатото и Караджа дере). Простира се върху площ от 3 600 кв. км, а тунелите , които свързват отделните язовири са с дължина 78 км. За обслужването на този гигантски хидроенергиен обект са прокарани 90 км служебни пътища , 170 км далекопроводи и 115 км телефонни линии. Водноелектрическите централи, ползващи водите от каскадата, са три (Батак, Пещера и Алеко), като ВЕЦ Батак е първата подземна електроцентрала в България.

След преминаването през трите стъпала, водата напуска пределите на планината и поема пътя си за напояване на Горнотракийската низина. Колкото и технологично напреднали да сме в наши дни, едва ли нещо толкова грандиозно като Баташкия водносилов път би могло да бъде построено отново…