'Човекът е ценност, която трудно се създава и с нищо не може да се замени!'

Има места от които се чувстваш привлечен и въпреки краткото време което прекарваш опознавайки ги те запленяват, така че да ги запомниш за дълго. Има места които не са като другите. Стъпка по стъпка все едно попадаш в един нов свят, опознаваш го с интерес и създаваш спомени. Защото това е в крайна сметка най-ценното, което човек е способен да пази в себе си и именно тази му уникалност му помага да се връща назад във времето, да ги извиква и преживява отново и отново.

Пътят ни отвежда този път в малкото градче Пещера, което се е свило в гънките на Родопите и ни приветства. Малко сме на брой, но пък иначе готови на всичко за приключения и известна доза адреналин. Първото място на което се отбиваме е музеят на автомобилите на социализма, който се помещава в старата кинозала на голям хотел в центъра на града. На входа ни посреща касиерката, която ни снабдява с билети и с жест ни праща към червена завеса. Озадачаваме се какво ли ще се крие зад нея и се шмугваме напред. Застиваме от видяното.... Редици от излъскани соц автомобили, табели, портрети и стотици, ако не и хиляди предмети от времето на социализма са събрани на едно място. Разходката ни тук продължава около час, всичко ми е толкова интересно, че се стремя да обърна внимание на всеки един експонат и да си го припомня от годините когато аз самият съм бил доста малък.

Внезапно се чува прозвъняване. Старият телефон, окачен като реликва на стената се е пробудил и предизвиква някой любопитен посетител да вдигне слушалката и да си поговори с отсрещната страна.

- Алоуууу - млад елховски посетител отправя приятелски призив, ала след като не чува отговор от другата страна продължава да приветства. - Кой се обажда бе де*ба? Отде сте вий? Алоууууу....
Пауза, която продължава едва десет секунди.
- Бай Тодоре, ти ли се бе? Алоуууу...
- Кой е? - питам с недоумение.
- Сбъркали са номера - обяснява и поставя слушалката обратно на мястото и. - Търсеха някой си Нацепин!

Музеят е повече от невероятен, събрал толкова много минало и история, от която никак не бива да се срамуваме, а точно обратното - да я опознаем и запазим за бъдещите поколения. Трудно се разделяме с вълшебството, което това място е притворило, ала ни очакват още няколко интересни момента, които съвсем не са за изпускане. Разделяме се пред хотела - половината от нас ще карат двуместно бъги из чукарите край града, докато групата в която попадам се отдава на обикаляне по уличките и фотолов.

ПРЕМИНИ КЪМ ВТОРАТА ЧАСТ