Сакария: В търсене на пещерата Бабини бозки
Скрита в най-затънтените кътчета на Сакар планина, Бабини бозки е пещера-предизвикателство за всеки пътешественик и любител на неизвестното. Изключително трудна за откриване, поради липсата на маркиран път и гъста растителност, тя все още си остава химера за много хора, които по една или друга причина са се отказали в търсенето.

Скрита в най-затънтените кътчета на Сакар планина, Бабини бозки е пещера-предизвикателство за всеки пътешественик и любител на неизвестното. Изключително трудна за откриване, поради липсата на маркиран път и гъста растителност, тя все още си остава химера за много хора, които по една или друга причина са се отказали в търсенето.
Тръгнахме от землището на село Манастир, но без наличието на прокаран път, поставена маркировка или видима следа, не след дълго се залутахме във всички възможни посоки като мухи без глави. В следващите два часа не спряхме да надничаме зад всеки храст и по-голям камък, ала без какъвто и да е видим резултат. Входът на пещерата така и не ни се откриваше, а ние деряхме ръцете си в трънаците, жулихме се в буйната растителност и си проклинахме съдбата, с надеждата, че всичките ни усилия най-накрая ще бъдат оправдани.
Видяхме се в чудо, но въпреки всичко не се отказахме и увеличихме периметъра за търсене. След около десетина минути попаднахме на друга група от пътешественици, които бяха тук по същата причина, ала чини се че и те като нас удряха на камък. Поздравихме се, поклатихме тъжно глави и се разминахме. Последните, се оказаха по-нетърпеливи от нас и се отправиха по обратния път към селото. Явно, че неуспехът ги бе сломил и се бяха отказали от търсенето.
Времето напредваше и стана икиндия. Решихме да не губим повече от деня и поехме към селото, ала малко след манастирска река срещнахме един от местните овчари и разговорът ни потръгна. След като му обяснихме какво дирим и накъде сме поели, човекът ни разказа със със завидна точност къде се намира пещерата и как да стигнем най-бързо до нея. Оказа се, че това е единствената посока в която не бяхме търсили. Спогледахме се и без думи решихме да възобновим търсенето, па макар и да се наложи да замръкнем някъде. На изпроводяк дядото ни предупреди:
- Не влизайте в пещерата, така ще се залутате, че нито един от вас няма да може да излезе. Има много лабиринти! Една коза загубих там и още не е излязла!
Ала ние вече не мислехме за това. Следвахме точно указанията му с усещането, че вече сме близо. Поречието на река Манастирска стана изключително красиво и недокоснато от човешка ръка дело на майката природа. Старите брястове бяха привели снага ниско над водата, сякаш търсеха прохлада в жегата и ни се наложи да ходим почти свити, за да предпазим очите си от клоните им. По скалите над нас си личаха плитко издълбани дупки в които гнездяха птици, а след около стотина метра нагоре по течението попаднахме на полянка, червенееща от диви божури. Неописуема девствена красота! Долината внезапно се стесни правейки път единствено на реката и в един момент пред нас се разкри входът на "Бабини бозки".
Нямаше време за губене. Оставихме раниците и якетата си навън, прекръстихме се и залазихме на колене и лакти към вътрешността ѝ.
Първите 20 метра се оказаха кошмарно тесни, като че ли бяха тест за физическа и психическа издръжливост, след което проходът се разшири и можехме съвсем спокойно да се придвижваме клекнали.
На няколко пъти попадахме на засади.
Стигнахме до разклонение и се уверихме, че дядото бе прав. Коридорите в пещерата се оказаха много. Чудехме се накъде да поемем, като същевременно внимавахме да запомним обратния път и да не се объркаме. Някой преди нас се бе застраховал, поставяйки няколко стрелки със син цвят, сочещи по посока на изхода. Друг пък бе обозначил с кръст коридорът който щеше да ни изведе оттук.
Една от галериите ни отведе до сравнително голяма зала, подслонила колония на прилепи, които се разбудиха от светлината на челниците ни и запърхаха около нас в знак на протест. Остра миризма на гуано ни удари в носовете и ни накара да обърнем светлината към пода, където слоят от изпражнения, примесени с урина, бе с дебелина повече от десет сантиметра. Стъпил с два крака, човек потъваше значително.
Втората галерия наложи концентрацията ни, тъй като предлагаше спускане на ръце по отвес с височина около 4 метра - повече от достатъчен за да се пребие човек.
За миг се укорихме, че не се бяхме сетили да вземем въжета, но импровизирахме и се оказахме приятно изненадали. Озовахме се пред плитка подземна рекичка, която завършваше в сравнително дълбоко езерце със сифон на дъното си.
Третата галерия бе значително по-ниска от останалите и се наложи да лазим по корем. Дъното ѝ бе пясъчно, а в една малка ниша се виждаха останките от животински кости. Може би при обилни дъждове и пълноводието на реката, тази галерия се пълнеше с вода и ставаше гробище за удавени животинки.
За жалост не успяхме да я изследваме до края ѝ, времето напредваше, а ние имахме и доста път назад към следващите невероятни места в Сакар планина.
Координати на пещерата: 42°1'48"N 26°24'39"E