Експедиция Железен път – по пътя към морето: Градовете на Вазов и Левски

Още отрано се впускам да разглеждам Сопот. Пристигането ми в малкото градче е тъй желано, че сега ми се иска да го пребродя и изуча из основи. Неслучайно наричат Сопот градът на чешмите – тук от всяко място извира вода, която дава живот. Повечето извори около града са каптирани и опитомени в красиви, съградени чешми, но има и такива, които са по-високо в планината и са все още тъй диви.

Разходката из централната част е дълга и ползотворна. Завършвам я с посещение на родната къща на Иван Вазов, който е наричан „Патриархът на българската литература“. От информацията в къщата научавам, че Вазов е роден в богато семейство и е имал още 9 братя и сестри. Въпреки че той е един от най-известните потомци на рода Вазови, няма деца и не оставя наследници. Може би е бил дотолкова вглъбен в творчеството си, че не му е било до нищо друго. Къщата-музей е изградена и реставрирана перфектно и всеки българин е длъжен поне веднъж в живота си да я посети.

Отправям се към гарата и после тръгвам към Карлово. По пътя срещам пастир с трийсетина глави добитък, който язди млад жребец.

– Накъде така? – пита.

– Към Карлово! А ти? Така няма ли да му натежиш на кончето?

– Ами! Тежа му! Няма пеша да ходя след тия говеда, я!

Петте километра до Карлово изминавам с удоволствие и без да се напрягам. Тъмни облаци скриват слънцето и се насочват в посоката, в която и аз самият съм тръгнал. В Карлово пристигам около 2 ч. следобед. Лутам се за кратко в търсене на туристическия център, ала така и не го откривам и отскачам до къщата-музей на Васил Левски.

– Ами то центъра вече го няма – казва ми уредничката на музея. – Нещо го ремонтираха, ама после какво стана, че го закриха. Едно време го имаше по линия на Зелени балкани, ама защо го спряха, никой не знае.

– Е, може ли такъв голям град с толкова забележителности без туристически център?– изразявам недоволството си.

– За сметка на това заповядайте в музея на Левски – усмихва ми се тя и ме подканя да започна обиколката си.

Прочитам, че къщата е била напусната от семейството на Левски, а по-късно дори се е срутила. Идеята за възстановяването ѝ дошла през далечната 1933 г. и местните власти взели нещата в свои ръце. И така къщата била вдигната наново, като архитектурата и разположението на стаите били изградени по спомените на роднините на Левски.

Отправям се от центъра към гара Карлово, която е учудващо празна за мащабите си. На единия коловоз е паркирана товарна композиция от вагони, които са пълни с химически вещества, а на другия, чака за тръгване пътническият влак за София.

Началник-движение е поседнал край перона на припек и ме поглежда с известна доза скептицизъм, щом му подавам писмото-разрешение за снимане по гарите. Още повече му падам в очите, щом му съобщавам, че се придвижвам пеша и че идвам от много далеч.

– Ти си луд! – едва ли не ми изкрещява в лицето един от служителите на гарата. Тонът му не е много дружелюбен и ме провокира да му отговоря подобаващо.

– Аз може и да съм луд, но поне не ме мързи да ходя и да опознавам България!

Онзи ме поглежда накриво, ала не казва нищо, след което се скрива зад ъгъла на сградата.

С началника обменяме по още някоя умна приказка. Дава ми съвети къде и как да ходя.
Следващите няколко часа прекарвам в ходене и макар че си поставям за цел тази вечер да съм в Калофер, все повече ми се струва, че намерението ми е непостижимо. Умората от вчерашния преход все още не е изчезнала и решавам да не се омаломощавам допълнително.

Привечер навлизам в село Васил Левски и след дълго търсене на центъра найнакрая се ориентирам някак си в тъмното и успявам да се добера до вратите на механа „Балкан“. Тук обстановката е много приятна. В допълнение се запознавам с приветливите собственици, които се оказват и любезни домакини. Настаняват ме до камината, край която успявам да се стопля и да отпочина. След обилната вечеря ми предлагат да опъна палатката на закътано място в задния двор, където да пренощувам на сигурно.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Страстен пътешественик и любител на дивата природа! През 2016та прекосява България от юг на север и от запад на изток, като описва приключенията си в две от книгите от поредицата "Пътеводител на Забравената България": КНИГА 3 - Експедиция Речен…

Какво мислиш за тази статия?

Подобни статии

1 от 5

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *