Експедиция Тунджа: Голямото замърсяване (Ден 5)

Снощната буря е останала в миналото, а днешният ден започва с много слънце и синьо небе. Разтъпквам се около лагера за за проверя какви са щетите, но изглежда, че няма такива. Успял съм да застопоря каяците добре, така че да не бъдат отнесени от вятъра, а мокрите дрехи са си все още закачени по дърветата.

Закусваме питателно и с огромно нетърпение пускаме каяците по вода. Малко по-нататък реката се разклонява на две, хващаме по левия ръкав, който на картата изглежда доста по-голям, но неволята ни праща в глух залив пълен със застояла, блатна вода и много папрат. Трудно ни е да маневрираме в такова малко пространство, провираме се между клоните на паднали дървета и високи папрати, жулим телата и лодките без да успеем да открием какъвто и да е изход от този кошмарен лабиринт. След двайсетина минута безуспешна борба най-накрая се примиряваме и обръщаме назад към речния разклон. Изтощени сме, но не и обезкуражени, този ни неуспех не е успял да ни сломи, а вместо това ни е преподал поредния урок в прекосяването на непознати територии.

Оттук реката вече е по-чиста и макар, че нивото на водата е все още ниско, доста по-плавателна.

Обедно време е. Спираме се под дебелата сянка на голямо дърво за да хапнем и подремнем малко. Имаме нужда от кратка почивка, а пък и днес нещо не ни се бърза. От другата страна на реката стадо кози е заело същата позиция и животните са са натъркаляли в тревата за да избегнат жегата.

Едва час по-късно сме способни да продължим и за наше огромно съжаление се натъкваме на грозна гледка.

През реката минава голяма тръба от която се процежда черна, мазна течност, влива се в реката и образува двайсет метрово засъхнало петно.  Тази твърда кора осуетява преминаването ни и не знаем как да постъпим. Решавам да си пробия път напред със сила, забивам греблото и се изтласквам напред. Мръднал съм едва с десетина сантиметра, ала знам, че тук е нужно много постоянство, затова не се спирам. Малко по малко, метър след метър, образувам път в тази черна каша, която на всичкото отгоре смърди ужасно на суров петрол. Греблото е доста омазнено и трудно се държи, първите черни петна се появяват и по каяка, който дотук се движи безупречно. Изправям се и загребвам внимателно от двете си страни за да мога да пробия твърдата кора и най-после да изляза от този ад. Час по-късно вече сме успели да преминем, но мръсотията е ужасна, позволяваме си още стотина метра гребане след което се гмурваме в един по-чист залив за да отмием мазнината.

Изглежда, че отново нямаме късмет, времето се разваля. Допреди малко синьото небе е отново покрито с дъждовно-купести облаци, които няма да ни пощадят. Сипе се ситен, но постоянен дъждец и плаването не е от най-приятните. Оказва ни се непосилно да продължим и в късния следобед излизаме на сушата, където да лагеруваме. Дъждът се усилва, вятърът също и палатката е единственото ни укритие за през нощта.

ПРЕМИНИ КЪМ ДЕН 6