Експедиция Тунджа: Ден 6 (пиши го дъждовен)

Дъждът не спира цяла нощ, а на сутринта продължава да ръми ситно и достатъчно упорито за да ни накара да се барикадираме в палатката. Надяваме се скоро да се проясни, ала за момента сме принудени да изчакаме на сухо за неопределено време.

Завил съм се в спалния чувал и придремвам увлечен от удара на дъждовните капки по тънката палатка. Отвън съм привидно спокоен, ала вътре в мен се разкъсвам от въпроси без отговор. Чудя се дали ще успеем да достигнем до крайната си точка навреме, трябва ли да се откажем заради дъжда, който може да продължи до незнайно кога, дали реката няма да се напълни с толкова вода, че да прелее и да ни повлече...

Крехкият ми сън скоро се преобразува в кошмар, който не ми дава мира. Въртя се през половин час, не мога да си намеря място и тази неизвестност направо ме побърква. На Никол сякаш ѝ е по-лесно, занимава се с нейните си неща и външно изглежда доста по-спокойна от мен. От време на време подава любопитно глава навън за да провери времето и периодично ме разпитва дали няма вече да продължим по реката, въпреки, че вали непрестанно вече цяло денонощие.

Някак си не ми се иска да рискувам, зная, че каяците са подгизнали, затова всеки път и отговарям отрицателно и приемам разочарованието ѝ без лоши чувства. Аз самият се чувствам като див звяр в клетка, който само чака да бъде пуснат на свобода, ала в същото време проявявам и непривично за мен благоразумие, като решавам да изчакам по-добри атмосферни условия.

В късния следобед все пак имаме късмет и облаците се разкъсват за да дадат път на слънцето. Дъждът спира, озъртаме се десетина минути за да проверим дали очакванията ни са измамни, ала изглежда, че всичко е наред. Запасите ни са почти на привършване затова се ориентираме към най-близкото село където да се заредим с провизии. Разходката ни е повече от ободряваща и възвръщаме духа си, който май е престоял повече от необходимото затворен в тясната палатка.

Изглежда, че повече няма да вали и въпреки тежките буреносни облаци се наслаждаваме на красивите гледки. В днешния ден не се случи кой знае какво, ала има и такива дни в който тялото трябва да си почива и възстанови за предстоящото пътуване, а духът да укрепне. Нощта се спуска за пореден път, а ние заспиваме с нежелание...

ПРЕМИНИ КЪМ ДЕН 7