Гората на мълниите в Славянка планина

Няма да излъжа, ако кажа, че една от любимите ми български планини е Славянка. Но, любима не като останалите, а по различен и особено силен начин. Бил съм там веднъж, но прекараните два дни, насред магическото зелено на планината, ме плениха завинаги.

Славянка е сравнително спокойна планина. Граничното й разположение и строгият пропускателен режим до 2000-та година са успели да съхранят природата по неповторим начин. Днес, когато границите на България не се пазят с онази строгост от 80-те и 90-те, търсачите на диви и недокоснати кътчета започват да навлизат в Славянка и да я проучват. И все пак тя отново е така спокойна. Хора се срещат рядко, а ако сте късметлии като мен, може и да не срещнете такива.

Какво ме плени в Славянка? Нещата, които ме грабнаха, са изключително много. Дивите гори от черна мура, бяха първото, което ме накара да ахна. Учените определят Славянка като изключителен природен кът, в който могат да се открият повече от 1700 вида висши растения. Алиботушкият чай бе другият интесен вид, който мислех, че съществува само в Родопите. Лавиноопасните склонове на тази могъща планина ме оставиха безмълвен.  Могъщата осанка на Алиботуш (старото име на планината) снепристъпните долове, скали и пропасти ме удиви. Не бих искал да забравя да спомена и за хората с големи сърца, които живеят в селцата в полите на планината. Впечатли ме силно душевната им чистота.

Може да ви се стори странно, но всичко, което изброих, бледнееше на фона на един феномен - Гората на мълниите. Почти в края на чермуровия пояс, буквално на метри преди началото на пояса на тревите и клековете, попаднах на огромен участък от горския масив,  в който нямаше неударено от мълния дърво. Вероятно орудяването на неголяма дълбочина под повърхността е причина за образуването на този феномен и за привличането на гръмотевици.

Представих си какъв кошмар би преживял човек, ако в този момент от небесата върху него се изсипе гръмотевична буря. Шансовете за оцеляване биха били нищожни. Воден от нечовешки силни инстинкти за самосъхранение, побързах да напусна прокълнатото място час по-скоро. Успях да направя само една снимка.

А ето и още няколко красиви момента, запечатани по част от непристъпните склонове на Славянка.