Хроники на Забравената България: Сив кладенец (Част 1)

Съвсем на хвърлей от границата ни с Гърция, Сив кладенец е едно от пограничните български села, за които се знае малко, но дори и от оскъдна информация, която е достигнала до нас, става ясно, че съдбата му никак не е била лека. Няколко ключови момента са го белязали, най-фрапиращият от които – зверството на турските и гръцките четници над местното население, се случва малко след края на Балканската война и подписването на Лондонския мирен договор през 1913г. Факт, наречен от мнозина историци и учени хора геноцид над мирното население в област Тракия, който за съжаление все още бива подминаван и непризнат от българската политическа система и българските управници.

(За трагедията в Сив Кладенец след края на Балканската война, бихте могли да прочетете в книгата на акад. Л.Милетич „Разорението на Тракийскитѣ българи прѣзъ 1913 година„ , точен откъс от която сме поместили ТУК.)

Записано в турските регистри под името Гьокчебунар, селото носи това си име чак до 1934г., когато съвсем официално бива преименуване на Сив кладенец. По това време вече турците и гърците са напуснали тези земи и българското население започва бавно да се съвзема, като в следващите десетина година селото се развива неимоверно и се разширява до около 200 къщи.

Позволяваме си да поместим следната хронологическа справка за броя на жителите в селото, през различни времеви периоди.

• Къщи до 1873г.: 180 домакинства и 874 жители
• Къщи до 1896г.: 130 къщи, около от 208 семейства
• Към 1918г.: със 190 домакинства и 921 жители
• Къщи през 1940г.: около 200 къщи

Куриозен е фактът, че в селото никога не е имало канализация или водопровод, обаче в двора на всяка една къща има изкопан кладенец пълен с чиста питейна вода.

До селото преминава Луда река, която е приета за естествената граница между България и Гърция. Реката е буйна и в полноводието си излиза от коритото и залива граничната бразда. Много от жителите, особено през пролетта, лятото и есента са предпочитали да си носят вода от реката в глинени стомни от по 5 или 10 литра, тъй като водата била по-мека и вкусна.

Някога в близост до Луда река е имало активно минно поле, за възпрепятстване при преминаването на границата от нарушители, което по-късно е било обезвредено от военните. Въпреки това трябва да се внимава тъй като има голяма опасност реката да е повлякла мина и не трябва да се изключва възможността от неприятен инцидент.

Основното препитание на хората тук било от тютюн и бубарство, именно затова и досега има много насаждения с черници. Местността между  Сив кладенец и Одринци, под моста на Бяла река на изток,  се е наричала „Двете ряки” – един от най-големите черничеви масиви в България – с много буйна и друга растителност – досущ като Лонгоза и или устието на Ропотамо. Къщите са бубарски тип – на 2 етажа, кирпичени – дълги 20-30 м, измазани с глина и с големи салони, където някога се гледали бубите на пътеки /скеле/, изградени от млади черничеви клонки, с чиито листа бубите се хранят. Освен това се е сеело и много сусам, от трайните насаждения – бадеми и лозя.

Ето какво пише Симеон Лазаров в проучванията си за живота в Западна Тракия:
„В края на 19 и началото на 20 век Башклисе е едно от най-богатите села в Суфлийско. Местното население се занимава основно с бубарство, селището е един от основните центрове за производство на пашкули и коприна в района. Всяка година се отглеждат около 250 унции бубено семе. Големи площи покрай минаващата наблизо Бяла река се засаждат с черничеви градини. Пашкулите се продават на търговската борса в Суфли. Не без гордост башклисенци заявяват, че от селата в Димотишка околия само Гьокче бунар (дн. Сив кладенец, Ивайловградско) ги бие по добив на пашкули.“

В Социалистическа България това първенство е безспорно, но граничните ограждения и липсата на комуникации отблъскват хората, което след 1965-70г. води селото към обезлюдява.

ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА СТАТИЯТА МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК

Екипът на „Забравената България“ изразява искрените си благодарности на Красимир Бабачев, без чиято любезна помощ тази статия нямаше да бъде изпълнена с толкова много интересни детайли.