Пътешествие към себе си или усещане за Бог

Спряхме се след моста над река Струма и потърсихме някакво упътване за посоката, в която да продължим. Нищо... Нямаше табела или указание, което да ни насочи, но за пореден път имахме късмет - на пътя се показа възрастен човек, който с удоволствие ни даде насоки как да намерим това свято място. Времето се влоши за минути, сякаш искаше да ни подложи на изпитание. Черни облаци покриха небето, изви се вятър и в далечината се чу тътен от падащ гръм.

Първоначалните капки дъжд се умножиха хилядократно и се превърнаха в истински порой, от който нямаше къде да се скрием. Прогизнали, на ръба на отчаянието, все още не бяхме готови да се откажем, затова просто следвахме коритото на реката, която за последния час бе значително придошла. Сякаш невидима сила ме отклони от главния път и с леко побутване ме запрати към едно разклонение, което след десетина метра ни заведе право до свещения храм.

Първоначалното напрежение и несигурност бяха заменени с чувство на благодарност и вяра, че имаме подслон от бурята и упование, че след всяко преодоляно изпитание идва и съответната награда. Още с влизането се усети една особена атмосфера. Вътре бе тихо, стените заглушаваха тътена от гръмотевиците, дъжда и свистящия вятър, и укротяваха препускащите в главите ни мисли. Смирение и тишина – сега не му бе времето за друго.

По стените все още си личаха фрагменти от старите стенописи. Вярно, че църквата е реставрирана, но това което се усещаше в нея не можеше да се промени. Седнал на стария дървен стол под прозорчето, имах чувството, че Бог е по-близо от когато и да било.

Молитва на последните Оптински старци

Господи, дай ми с душевно спокойствие
да посрещна всичко, което ще ми донесе настъпващият ден.
Дай ми всецяло да се предам на Твоята свята воля.
През всеки час на тоя ден ме наставлявай и подкрепяй.

Каквито и вести да стигнат до мен през деня,
научи ме да ги приема със спокойна душа
и с твърдото убеждение, че всичко това е според Твоята свята воля.

Във всички мои думи и дела ръководи мислите и чувствата ми.
При всички непредвидени случаи не позволявай да забравя,
че всичко е изпратено от Теб.

Научи ме да постъпвам правилно и разумно с всеки член на семейството ми,
като не смущавам и не огорчавам никого.

Господи, дай ми сили да понеса умората на настъпващия ден и всички събития през деня.
Ръководи моята воля и ме научи да се кая, да се моля,
да вярвам, да се надявам, да търпя, да прощавам,
да благодаря и да обичам всички. Амин.