Самуново бърчина - в мистичната долина на Въча
Един от тях е Самунова бърчина. Намира се на десния бряг на река Въча и се извисява на половин километър над водното огледало на язовир Михалково. Разположен е по средата на най-пряката пътека от язовира до село Осиково.

Една от най-живописните, но и страховити речни долини е тази на река Въча в Родопите. С дълбочината си от 1400 м на места, тя е първенец и в класацията за най-дълбока речна долина в страната ни. А внезапните прииждания на реката могат да бъдат чудовищни, тъй като Въча е втората по големина река след Арда в Родопите и отводнява значителна част от най-високите и стръмни родопски ридове: Чернатица, Переликско-Преспански дял, Баташка планина и др. В голяма степен приижданията днес са контролирани от язовирите Цанков камък, Михалково и Кричим, чиято роля не е само производство на електроенергия, но и регулация на речния отток.
Двата бряга на река Въча в средното й течение изобилстват от непристъпни скални зъбери, водопади, изоставени и автентични родопски села, територии на мечки, елени и диви кози, както и няколко изключително панорамни върхове с гледка към голяма част от долината, които си струва да бъдат изкачени.
Един от тях е Самунова бърчина. Намира се на десния бряг на река Въча и се извисява на половин километър над водното огледало на язовир Михалково. Разположен е по средата на най-пряката пътека от язовира до село Осиково. За името му са ми разказвали, че когато осиковци тръгнели да се изкачват от долината към селото си, винаги спирали край Самунова бърчина, след като са превалили най-стръмната част от пътя. Там почивали, пиели студена вода и разкъсвали самуна хляб, който носели със себе си, за да се подсилят за остатъка от маршрута. Според едно друго мнение, около върха имало стара пещ за хляб, която задоволявала нуждите на местните и преминаващите през района.
Безспорно най-красивата гледка, която се разкрива от върха, е тази към отсрещния бряг на язовира – Крачунска могила, Беймандра, долината на Фотинска река, която се влива в Михалково, както и връх Гарваник с панорамните скали под него – все исторически места, белязали историята на Отечеството ни преди Освобожедението. В периода 1878 – 1886 г. тази част на планината попада в легендарната Тъмръшка република, позната още като „Непокорните села“ – самоуправляваща се общност от помашки села, начело на която стоял Ахмед Ага Тъмръшлията.
Самунова бърчина е много приятна зимна дестинация, защото цялото изкачване до върха е съпроводено с много слънчеви лъчи и прекрасни гледки, особено в дните без мъгли. Преходът до върха винаги може да бъде удължен и до изоставеното село Петвар (Претвар), в което през 1913 г. се заселили бежанци от различни краища на Македония. В последствие се преселили в други девински села. А днес из околностите на Петвар може да бъдат забелязани впечатляващи останки от кипелия някога живот – стари гробове, погълнати от вековните дървета, мелнични колела, останки от къщи и други артефакти.