Шарапаните в Източните Родопи - виногадания и пророчества

Археолозите и историците ги наричат шарапани. Представляват изсичания в скали с изключително правилна форма, най-често наподобяващи кръгли или елипсовидни басейни. В много от случаите отделните басейни на шарапаната са свързани като скачени съдове посредством улей - едната е разположена по-високо от другата.

Любовта ми към Източните Родопи е неразривно свързана с проучването и изследването на редица шарапани, които могат да бъдат открити запазени до наши дни. Изчел съм много за тях, но съм сигурен в едно: никога няма да разберем точното им предназначение. Подобно на мистерията на трапецовидните ниши, за които не знаем почти нищичко. Това, с което разполагаме, са единствено теории и догадки.

Местните хора наричат шарапаните "шарап таш" (винарски камък, от турски език). Днес, на територията на Свещената планина не са останали много на брой добре запазени шарапани. Има и такива, чието местоположение е известно на малцина планинци. За съжаление някои от "свещените камъни" отдавна са потопени под водите на изградените язовири - Кърджали, Студен кладенец и Ивайловград.

Археолозите обясняват съществуването на шарапаните с виногаданията и пророчествата на жреците в древността. Но функциите им ще останат загадка завинаги. Единственото, което можем да направим, е да се насладим на това изключително тракийско наследство, оцеляло до съвременността.

Неголяма шарапана, разположена в близост от самотната планинска махала Хайранлар, Източни Родопи.

Шарапана в Боровишкия ръкав на язовир Студен кладенец, срещу крепостта Патмос.

Шарапана с правоъгълна форма близо до махала Гъсак, под Кирсе тепе.

Може би най-добре запазената шарапана в Родопите, махала Гузоллар.

Може би най-добре запазената шарапана в Родопите, махала Гузоллар.

Плитката шарапана, която открих на платото Ковил, Крумовградско.

В

В близост до Харман кая.

В

В близост до Харман кая.