Суперсветилището на скалните орли край Жребичко

От десетилетия насам археолози водят спор за това къде в Родопите се намира светилището на бог Дионис. Вярват, че откритието му ще бъде равнозначно на това на Троя. На този етап повечето се обединяват около идеята, че местоположението му е на някой от високите родопски върхове – Сюткя, Карлък, Баташки снежник или дори Вейката в Гюмюрджинския снежник.

Суперсветилището на скалните орли край Жребичко

От десетилетия насам археолози водят спор за това къде в Родопите се намира светилището на бог Дионис. Вярват, че откритието му ще бъде равнозначно на това на Троя. На този етап повечето се обединяват около идеята, че местоположението му е на някой от високите родопски върхове  – Сюткя, Карлък, Баташки снежник или дори Вейката в Гюмюрджинския снежник. Малцина, обаче, са на мнение, че е възможно то да се намира и в по-ниските части на планината, недалеч от Брацигово.

Село Жребичко попада в полезрението на археолозите през средата на XX в., когато наблизо се провеждат разкопки на Малкото и Голямото Иванкови калета и крепостта Коринград. Прави впечатление, че много близо зад последните къщи на селото е разположено голямо скално поле с единични скали и скални струпвания, по които съвсем ясно личат изсичания, ритуални ями, малки щерни и шарапанички с неправилна форма. Особено ярко, на фона на всички скални барелефи, изпъква силуетът на огромен скален орел при поглеждане от строго определен ъгъл. 

Най-вероятно Орелът-пазител бди над Жребичко и над цялото светилище от около IV-то хил. пр. Хр., когато траките вече били запознати с обработката на камъка. Предполага се, че някъде в близост е било и централното светилище на Дионис – богът на виното и веселието, когото траките наричали Загрей. 

Любопитен факт е, че недалеч от разхвърляните по склона скални късове местните хора не спират да откриват малки камъчета с кръстчета по тях – подобно на тези от Кръстова гора. За светостта на мястото говори и старият параклис „Свети Илия“, край който се издига голям кръст. Именно там местните вярват, че се е намирал централният Дионисиев храм. Още една препратка ни насочва към траките – най-изкусните коневъди на Античността. Името Жребичко произхожда от история за жребче, което се родило в местност край селото, презимувало там, а когато напролет местните го открили, там, където било стъпило, бликнала изворна вода.

Аналогията за орлите в древногръцката цивилизация ни отвежда до тезата, че когато, през 8 в. пр. Н. е. върховен бог става Зевс – господарят на небето и мълниите, той седи на престола си в Олимп, държейки мълния в лявата си ръка и скиптър с кацнал на него орел. В християнските традиции орелът е знак на Св. Йоан Богослов и символизира духовните висини, до които се възкачил създателят на Евангелията. В антични времена орелът бил символ на човешките молитви към света на духовете, както и вестител на победата. Той бил и герб на Аматок – тракийски владетел на Одрисите от V-ти в. пр. Хр.

Каквато и да е истината за местоположението на Дионисиевото светилище, всички вярваме, че не е далеч денят, когато тя ще излезе наяве. Ще се превърне ли китното Жребичко във водеща туристическа дестинация в Европа и България – може само да гадаем…