Светилищата със скалните стълби в Родопите

Една много банална сентенция гласи: "Чудесата са навсякъде край нас. Важното е да имаме очи и сърце да ги видим." Така, така, ама и не баш. Уверих се, че не винаги това е достатъчно. Преди няколко години се бяхме отправили в търсене на скалните гробници край село Овчево. Бе пролет. Хубаво, слънчево време, предвещаващо един силен сезон на открития и приключения. Когато достигнахме до селото, попитахме неколцината местни жители, които подготвяха градинките си за сеитба, къде се намира комплексът със скалните гробници. И можете ли да си представите?! Гледаха ни като тряснати...Какви гробници, какъв комплекс?! Никога не бяха чували за подобно нещо...Или бяха част от някакъв заговор...

Решихме да се доверим на интуицията си. Отне ни много време докато обходим околността. Почти се бяхме отказали, когато неведома сила ни поведе измежду крайните къщурки на Овчево. Следвахме някаква трудно различима пътечка, която ни доведе до невероятна космическа скална стълба. Занемяхме. Стълбата, на свой ред, ни изкачи до комплекса от гробници, които, буквално бяха "кацнали" в задните дворове на къщите. Дори някои от тях бяха използвани за обори и складове на селскостопанска продукция и сено. Но, защо ли хората от Овчево пазеха така ревностно тази сакрална тайна...

Години по-късно, когато вече имаме известен опит и усет, натрупани при откриването на стотици скални светилища, посещаваме местността Глухите камъни и едноимения супер комплекс, намиращ се в най-източните части на Източните Родопи. Отново пътечка, отново лутане и отново сме изведени пред феноменално скално стълбище.

Какво ли е било предназначението на тези велики творения, чиято изработка е коствала на древните ни предци месеци или години усилен труд?! Водели са към Небесата. Към Бог. Защото хората от миналото са тачели Бог, за разлика от нас, самозабравилите се. Всяко тяхно действие е било свързано с вярата. Всяка тяхна молитва е била насочена към Небесата. Били са много по-мъдри, по-можещи и по-знаещи. Но са били и по-смирени. Изграждали са суперсветилищата си на неосквернени места и са прекарвали живота си в хармония с природните закони...

Затова се връщам в началото. "Чудесата са навсякъде край нас. Важното е да имаме очи и сърце да ги видим." Не само. Понякога са нужни и смирение, усет, търпение и вяра. Поне по това си струва да се опитаме да приличаме на предците си...