Траянови врата и връх Еледжик

На 17.08.986 г. византийският император Василий II претърпява най-голямото си поражение за всички походи за покоряване на България в битката край Траянови врата. До ден днешен, вероятно заради героичния български отпор, местността не е забравена и повечето от нас я тачат и посещават. Въпреки неотдавнашната реставрация, останките от крепостта не са чак толкова значими, за да ни дадат ясна представа как е изглеждала тя в миналото. Затова се допитваме до историческите извори.

Крепостта „Стенос“ в прохода Траянови врата, наричан от траки и римляни Суки, е била част от цялостна укрепителна система, включваща антична крепостна стена с триумфална порта над римски път, пътна станция и укрепителни съоръжения (връх Еледжик и Долна Василица).

След проведени археологически проучвания е разкрита монументална сграда – гарнизон, с построен вътрешен двор, три кули и шест входа. Намерените монетни находки и строителна техника конкретизират периода на нейното изграждане (края на IV-ти век) при управлението на император Теодосий (378-395 г). Крепостта е с форма на неправилен правоъгълник с дължина 90 м и максимална ширина 36 м. Изградена е върху скален масив без да бъде вкопавана.

Главният вход е от север, фланкиран от две петоъгълни островърхи кули. Останалите входове представляват малки вратички, използвани при отбрана на гарнизона. Стратегически те са добре разположени на източната и западната крепостна стена и по една на всяка от трите кули. От юг крепостта се охранява от една триъгълна кула. Крепостната стена е изградена в римската строителна техника opus mixtum, при която се редуват каменни квадри, следвани от тухлен пояс. Дебелината на зида е 220 см, а предполагаемата височина на стената, включително зъбореза, е 12 м. Двете северни и южни кули са били с височина по 15 м.

Посети ли човек Траянови врата, не е лошо да посвети още няколко часа от разходката си и на друго интересно място, разположено в близост – връх Еледжик. Освен защитените умопомрачителни букови гори, растящи по целия рид, които ще видите в района, със сигурност ще почувствате и духа на Априлската епопея и Бенковски. През 1975 г. районът е обявен за исторически. Тук, в лагера под върха, въстаниците отблъскват нападението на многобройна потеря от черкези и башибозук между 26 и 28 април 1876 г.

Александър Караджов е от онези вдъхновяващи хора, които приемат дивата планина за свои дом и не спират да пътешестват из родината. Той е любител на туризма, обича да се вре по малко известни или напълно непознати места, но предпочитано от него място за…

Какво мислиш за тази статия?

Подобни статии

1 от 17

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *