Уникален наръчник за оцеляване в дивото ни учи как да се спасим в екстремна ситуация

Неспокойният дух на пътешественика винаги се е вълнувал от непознатото. То, само по себе си, е изключително притегателно, но същевременно крие и опасности, с които трябва да сме в състояние да се справяме преди още да сме потеглили на път. При най-малкото съмнение, че гладът, жаждата, студът или загубата на ориентация биха се оказали проблем за нас, то най-добре да си останем вкъщи или пък да се постараем да калим духа и волята си и да се борим с несгодите.

В настоящата статия ще ви представим няколко основни правила за оцеляване в дивото, в случай, че попаднете в екстремна ситуация:

Повечето туристи се движат в планината, носейки цялото необходимо оборудване със себе си. Понякога обаче се налага да спрат и да пренощуват принудително било то поради падане на мъгла, стъмняване (при недобро изчисление на маршрута), травма на някой от групата или при внезапно разразила се буря – дъждовна или снежна.

В такъв случай е необходимо да се прибегне до бързата мобилизация на всички членове в групата и да се разпределят задачи за всеки. Най-важното нещо е организирането на бивака и запалването на огън за затопляне и повдигане на духа. Принудителните биваци се изграждат импровизирано и по възможност – с най-малко материал, но така че да бъдат здрави и да устоят на времето минимум за една нощ.

Най-лесният вид навес, който може да бъде направен е, като се забият два вертикални кола на разстояние 3-4 м. един от друг, а върху тях се постави хоризонтално друг дълъг кол, който се закрепя посредством въженце, връзки за обувки или пък с колан. Към задния край на импровизирания заслон се пускат под наклон още два кола, които да придадат завършен вид на конструкцията. Отгоре се поставят други по-тънки колове, пръчки борови клони и папрат, докато се оформи покрив, който не пропуска вода и осигурява завет. Обикновено през заслона се запалва голям огън, който топли всички бедстващи. Подът на заслона също може да се застели с папрат, чиито клонки имат добри изолиращи свойства.

Ако бедстващата група се намира в зимни условия, най-бързо и надеждно е да се изкопае снежна пещера, която предпазва от вятъра и студа.

Копае се в достатъчно дебел и здрав сняг с лопатка или се импровизира с налично оборудване. Запомнете, че трябва да се направи оглед за избиране на най-подходящото и безопасно място далеч от лавиноопасните склонове. Пробива се коридор и по-широко помещение, в което ще се подслонят туристите. Стените и таванът трябва да се загладят добре,  за да не капе вода. Вътре може да се запали примус за изсушаване на дрехи и оборудване. След изгасяне на примуса, входът на снежната пещера трябва да се запуши с раници и оборудване, за да се запази максимално температурата вътре.

Разпалването на огън е задача, която изправя косите на начинаещите, особено в мокро време.

Задължително всички средства за палене на огън се съхраняват в непромокаеми пликове, защото дори влагата във въздуха може да ги повреди. Най-надеждно е запалването с магнезиева запалка. Хубаво е да носим малко сух спирт, исландски лишеи или дървесна коса, които са много добро разпалващо средство. В случай, че не разполагаме с нищо от гореизброеното, трябва да се огледаме без паника и да подберем подходяща разпалка от заобикалящата ни среда. Понякога дори няколко втвърдени капчици смола, които може да изчоплим с ножа от някое дърво, вършат чудесна работа. Запомнете, че за да имаме хубав огън, трябва да съблюдаваме трите важни условия – гориво, топлина и кислород. Без дори едно от тях няма да имаме огън.

Винаги трябва да съблюдаваме правилата за безопасност при боравене с огън, особено когато е ветровито. Около огъня се прави ограждение от камъни, пръст или сняг, в зависимост от условията.

Снабдяването с вода и храна са от изключителна важност за запазване силите на организма и неговия баланс. Без храна в планината може да се изкара продължително време, но липсата й води до загуба на килограми и невъзможност за движение в търсене на спасение.

Водата е най-важният фактор за оцеляването на бедстващите. Когато се намираме в зимната планина, не е непосилно. Нужни са ни единствено подходящ съд и огън, на който да разтопим сняг. Имайте предвид, че за да се получи един литър вода, разтопена от сняг, е нужно значително количество гориво и продължително време.

Когато сме в лятната планина и не познаваме района и водоизточниците, е добре да носим таблетки за пречистване на вода.

Продават се в повечето магазини за оцеляване и някои аптеки. Ако не сме снабдени с подобни таблетки, трябва да се придържаме към едно просто правило – колкото по-близо до извора, толкова по-малък шанс за зараза. Не рядко се случва в коритото на реката или потока, от който точим вода, да е попаднало мъртво животно, което моментално превръща водоизточника в негоден. Затова колкото по-близо до самия извор сме, толкова по-малка е вероятността за натравяне на водата.

Ако липсват повърхностни течащи води, можем да си „произведем“ вода сами чрез процесите на кондензация.

Първият вариант е да завием клон на дърво, който е надвесен надолу, с найлонова торба или чувал и да го оставим да престои така през нощта. Топлината, която се отделя вътре и по-ниската температура навън са причина за кондензация, като водни капчици се отлагат по вътрешната повърхност на плика и се събират на дъното му. Затова той трябва да е завързан добре за клона, за да може да издържи количеството вода, което се е събрало, без да се свлече.

Вторият вариант за набавяне на вода отново е свързан с кондензацията. Изкопава се дупка в земята с дълбочина 40-50 см. В центъра й се поставя съд, в който да се събира водата. Върху дупката се поставя парче найлон, който се затиска с камъни или пръст внимателно от всички страни, а в центъра му се слага камък, чиято функция е да тежи и да отвежда капчиците вода от вътрешността на найлона в центъра, където се намира събирателният съд.

Търсенето на храна също се оказва не е лесна задача, особено за начинаещите.

За щастие, в горските масиви на страната ни почти целогодишно могат да се открият горски плодове – ягоди, малини, къпини и боровинки, както и гъби. В случаи на екстремно оцеляване може да се импровизира с корените и луковиците на определени растения, но е добре да сме запознати предварително с теорията на ядливите и неядливите растения. И не на последно място – в много крайни случаи може да се стигне до изработка на капани за улавяне на дребни животни, но за това – в някоя от следващите ни теми.