Мистерията на исихазма: Алботински скален манастир

Исихазмът е религиозно мистично течение, чието значение е „покой, безмълвие, вглъбеност”. Според него монасите  достигат до Бог, чрез съзерцание и наблюдение на нещата които се случват около тях. По този начин умът укрепвал, а съзнанието ставало по-чисто. Обявена е за официална религия по българските земи от цар Иван Александър около 1360г. Знае се, че основоположник на учението в България е монахът Григорий Синаит, който с подкрепата на цар Иван Александър, основал Парорийския манастир в Странджа планина.  Светата обител била подкрепяна от благоволението на Царя  и за кратко дори имала правомощията на патриаршия.

Това учение не се изповядва в днешно време поради липса на последователи.

Малко са известните древни средища на Исихазма по нашите земи, някои от тях са повече от известни, а други тънат в забрава, но с тази поредица ще се опитаме да покажем тази необикновени места, през погледа на пътешественика.
Алботинският скален манастир се намира в местността Албутин, само на няколко километра от видинското село Делейна. В близост до него са открити 29 гроба, което говори, че светата обител е била една от най-посещаваните по нашите земи.

Тъй като е лесно достъпен, в миналото освен от монаси е бил посещаван и от скотовъдци, а след обезлюдяването си е бил ограбван многократно от иманяри. Обявен е за паметник на културата през в „Държавен вестник“, №221 от 28 декември 1927 и в №100 от 26 декември 1969 година, но в момента никой не полага грижа за неговото възстановяване или поддръжка.