Експедиция Тунджа: След всяка буря изгрява слънце! (Ден 7)

Животът е цикъл, низ от събития, които се повтарят непрекъснато и ни оформят като личности. И така както след всяко лошо следва добро, така и днешният ден започва със слънце и лек ветрец. Загубили сме вчерашния докато се съобразяваме с дъжда и ще трябва да наваксаме. Пускаме каяците по вода и докато гребем с наслада по течението ни среща приветлив пес, който ни съпровожда стотина метра подскачайки край брега.

Широкият ръкав в който сме навлезли внезапно бива затлачен от паднали дървета, храсталаци и песъчливи брегове. Изглежда, че коритото на Тунджа, както повечето реки в България, не се прочиства и това предполага доста неприятности. Плиткото корито затруднява движението на каяците, трябва да лавирам с греблото, да се отблъсквам в клонаците и докато лодката стърже по дънните камъни се принуждавам да спра пред най-голямото си препятствие досега. На това място реката преминава през гъста плетеница от клони и речни дънери, толкова гъсти, че не виждам друг избор освен да извадя мачетето и да се опитам да направя просека. Действията ми са особено затруднени от липсата на пространство, а и съм потънал до шия в студената вода.

Практически не зная какво се случва под повърхността и много силно се надявам да не попадна на водна змия, остър клон или нещо друго, което да застраши още повече живота ми в тази опасна ситуация. Вдъхвам си кураж и се гмурвам в тази жива плетеница. Сека почти машинално и колкото мога. Метър по метър, дълбая напред импровизиран път през който да можем да преминем от другата страна. Първият час не дава особено видим резултат, но не се отчайваме.

Никол е притихнала нейде отзад,  няма как да ми бъде в помощ в този момент и затова просто изчаква. Едва ли е виждала такова чудо, едва ли е преживявала нещо подобно, толкова близо до първичното оцеляване. Малко по-късно се открива пространство колкото да се промушим, издърпваме се през направения отвор, като често пъти острите клони се опират в каяците и ни е страх да не би да ги спукаме. За щастие материалът от който са направени е доста здрав и макар, че на няколко пъти се огъва заплашително се измъкваме невредими от другата страна на това речно препятствие.

Усилието ни е съсипало и ни трябва малко време за да отпочинем, затова обядваме на единия край на реката. Комарите тук са безпощадни и въпреки защитния спрей успяват да ни нахапят зверски.

Малко по-надолу по реката има бент с интересен надпис „25 години народна власт“, който е по-скоро впечатляващ отколкото труден за преминаване.

След него коритото на реката се разширява значително и водното пространство има формата на езеро. Тук е доста по-приятно защото можем да спрем да гребем и просто да се отпуснем. Вятърът ни завърта, ала не е толкова силен, че да ни носи по водата. Гребането тук ни носи голямо удоволствие, бреговете са доста живописни, а и сме непрестанно съпътствани от водни птици, които прелитат от всичките ни страни.

Чувстваме се страхотно и по-свободни от всякога. За разлика от вчерашния ден сме на върха на възможностите си и не желаем да се спираме, затова гребем докато можем. По залез слънце се ориентираме към десния бряг и по рибарска пътечка се изкачваме на по-високо място където да лагеруваме. Нощта е доста спокойна и изпълнена с впечатленията от видяното през днешния прекрасен ден.

ПРЕМИНИ КЪМ ДЕН 8