Забележителностите край село Белополяне

март 20, 2016

226

В студен и мъглив мартенски ден през 2011 г. бе първата ми разходка в село Белополяне. Разходка е силно казано. Чувствах се толкова неуютно и негостоприемно в селото, че дори побързах да си тръгна от там. За разлика от уюта на другите Ивайловградски села, който чувствах независимо по кое време на годината ги посещавах, в този момент определено в мен се бе настанило някакво тягостно усещане…

Селото бе потънало в странна тишина. Лепкава. Непрогледна. Тук-там се мяркаше по някой силует. И бързо потъваше в дълбоката мъгла. Тогава си казах, че нямам работа тук. Хвърлих бърз поглед на църквата „Св. Атанасий“ и дим да ме няма.

Камбанарията на „Св. Атанасий“

Камбанарията на „Св. Атанасий“ – църква с особена архитектурна стойност.

Къща в Белополяне

Няколко години по-късно обаче отново съм в Белополяне. Този път, дали заради времето, дали заради нагласата ми, определено гледам на селото с друго око. Може би пролетното време влияе положително на настроението ми, но този път категорично се чувствам много по-добре.

Старата вишка край селото. За съжаление от лятото на 2011 всички вишки по границата между България и Гърция бяха срязани за скрап.

Край селцето има куп забележителности. В търсене на един тайнствен и неизвестен никому водопад, се отправяме на път откъм Одринци, по течението на Бяла река, до сливането й с лудата й събратима – Луда река. На мястото, където двете реки се сливат и се превръщат в едно цяло, се отклоняваме на север и по забравени пътеки покрай Акаланското дере, достигаме южно от селото. Странното скално плато тук, макар и неописано и непопулярно, си заслужава да бъде посетено. Вероятността тук да е имало древно светилище, е огромна.

С помощта на указанията на местна жена правим опит да открием Белополянския водопад. Неуспешно. Но за сметка на това намираме Белополянската пещера – тази, която не успяхме да издирим преди две лета. Красива и непозната. Дължината й е 140 метра, а денивелацията – 8. Открита е случайно при маневри на военните в района. Във вътрешността си се развива в една основна галерия и две странични, второстепенни.

В близост до нея попадаме на няколко окопа, в които смели войници са вардили за неприятелите. Изкопани са през воините, на ръка, с помощта на кирки и лопати, което някак си ни се струва чутовно в днешно време. Че кой будала ще копае в камък?

Окоп

Разхождайки се в района, попадаме на два големи изкопа, в които най-вероятно някога са били паркирани военни автомобили, както и на няколко бункера за укритие на войниците. Можем единствено да гадаем за мащабите на мястото.

Телена мрежа

Бункер

Александър

Александър Караджов е от онези вдъхновяващи хора, които приемат дивата планина за свои дом и не спират да пътешестват из родината. Той е любител на туризма, обича да се вре по малко известни или напълно непознати места, но предпочитано от него място за…