Параклисът с обърнатия олтар и Сопотския водопад

На половин час път северно от Сопот човек навлиза в дебрите на Стара планина – дебри, които от далеч изглеждат съвсем безобидни. Истинските изненади обаче започват, когато попаднеш в гората и поемеш срещу течението на някое диво дере. За броени метри теренът става труднопроходим. Големи скални блокове, сипеи и гороломи препречват пътя ти до момента, в който просто не можеш да продължиш напред. Пред теб се изправя снагата на могъщ водопад и надеждите ти за пробив умират мигновено.

Така се случи с мен, но неуспехът ми бе компенсиран от две красиви срещи – с параклис и водопад.

Храмчето над Сопот е съградено незнайно кога. Очевидно строежът му е бил във връзка с манастира „Възнесение Господне“, който се намира в близост. Съградено е от камък, а по стените му са наредени икони. Има и аязмо. До тук няма нищо странно, но…иконите не са разположени на изток, а на запад. Този факт ме впечатли особено силно, защото досега не бях виждал нещо подобно. А винаги ни учеха, че можем да се ориентираме по разположението на църковните олтари, в случай, че се загубим. Каква ли бе причината за това различие тук – остава да гадаем.

В близост до аязмото се намира и Сопотския водопад – красива каскада от два водопада – голям и малък, с височина около 15 метра. В този сезон не е особено пълноводен, но местни хора споделиха, че през пролетта мястото не може да бъде приближено заради силните водни пръски.

Ето и кратка фотогалерия от тази очарователна старопланинска разходка.