Родопски легенди от долината на Мостовска Сушица

Малко реки в България могат да се похвалят с безусловна чистота и питейни качества на водите си. Повечето от тях текат през дивите и неурбанизирани територии на Родопите. Изключителен пример за такава река е Мостовска Сушица, прорязваща Свещения триъгълник Кръстова гора – Караджов камък – Белинташ. В долината й се крият неописуеми тайни – махали, в които животът е застинал преди повече от половин век, скални светилища – по-големи и по-малки „сателити“ на внушителните Хайдукташ, Белинташ и Караджов камък, богато биоразнообразие и спокойствие, което е все по-нехарактерно за странните времена, в които живеем.

Родопски легенди от долината на Мостовска Сушица

Родопски легенди от долината на Мостовска Сушица

Мостовска Сушица извира от вододелното било на Арпа гидик – така в миналото са наричали Тополовския проход – ключова част от Родопите, от която е започвал внушителен трако-римски път в посока север-юг, ползван до неотдавна за целите на търговията. В горното си течение реката пресъхва често. Пълноводието й е характерно за есенно-зимните месеци, но понякога още в ранна пролет водите й изчезват. Всъщност тя не пресъхва.

Родопски легенди от долината на Мостовска Сушица

Причина за това изчезване е карстовият терен в тази част на планината – в почти 3-километров участък коритото остава сухо и само размерите му загатват за стихийните прииждания в сезоните на активно снеготопене или поройни дъждове. Самата вода си проправя път в хилядите каверни под земята. Малко преди село Мостово отново се появява на повърхността и до вливането си в Юговска река Сушица протича през див и непристъпен каньон. Чувал съм за двама-трима ентусиасти, осмелили се да навлязат в него. Казват, че имало водопади, които се преодоляват единствено с помощта на въжета, а урвите над главите им, по които пасяли стада диви кози, били внушителни.

Родопски легенди от долината на Мостовска Сушица

Въпреки суровия релеф тук, долината на Сушица е някак уютна – заобиколена от скални мастодонти и сгушена между гънките на Родопите. Дори зимно време студът не е така осезаем, както по високите била на Акватепе и Инкая. На пролет всичко е покрито с цветя, а красотата е неподправена. Уютът се допълва и от махала Ряката – старо селце с каменни къщи от XIX в., което някога е наброявало над 100 жители. Днес там постоянно живее един-единствен мохикан.

Родопски легенди от долината на Мостовска Сушица

Родопски легенди от долината на Мостовска Сушица

Родопски легенди от долината на Мостовска Сушица

Родопски легенди от долината на Мостовска Сушица

През тази пролет имах щастието да посетя района многократно. Винаги си избирах място за импровизирано бивакуване върху някоя панорамна скала – я Шилнестата чука, я Хайдукташ, я Караджов камък. Всеки път слушах ветровете и се опитвах да си представя бъдещето на вечността там – дали щяха да продължават да разнасят шепота на скалите отвъд дивите планински зъбери или някога всичко това щеше да затихне завинаги…

Родопски легенди от долината на Мостовска Сушица

Родопски легенди от долината на Мостовска Сушица

Александър Караджов е от онези вдъхновяващи хора, които приемат дивата планина за свои дом и не спират да пътешестват из родината. Той е любител на туризма, обича да се вре по малко известни или напълно непознати места, но предпочитано от него място за…

Какво мислиш за тази статия?

Подобни статии

1 от 17

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *