(Видео) „Забравени от небето“ – Най-съкровената Изповед на Родопската Душа

(монолог на Димитър Димитров от легендарния спектакъл на Юлия Огнянова

„Забравени от небето“, по книгата на Екатерина Томова)

Изписукаха пантите.

Ама я седя. Мълча. И гльодам в мене си.

– Тате! Таатеее… Чуеш ли бе тате?

– Познаваш ли ни кои сме?

Я седя. Мълча. И гльодам в мене си.

– Ей, тате! А ти познаваш ли се кой си?

Седя. Мълча.

Видям, тъжинко, че на страх ма гльодат.

Дожаля ми за децата.

– Думайте каквото има да думате.

– Кажи бе, тате! Ти помниш ли какво ни думаше вчера?

– Помням, оти?

– Е как, викат, е тъй ше хвърчиш така над земята и ше комадваш небето?

– Ех, дечинки, дечинки…

–

Колко се е тегло тьоглило по ей сая пуста земя… Колко са е корв льело…

На човек затова му е дадена душата!

Душата му е дадена за добро! За хубаво!

И да го извида нависоко и нашироко!

–

Вижте още майсторски изпълнения на страницата на Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“