"Забравени от небето" - Най-съкровената Изповед на Родопската Душа
Това е най-съкровената изповед на старата родопска душа, такава каквато никъде другаде не може да се чуе. Душа прекарала столетие сред красотата и спокойствието на Родопите. Душа открила мъдрост, щастие, но и копнееща вече да напусне тази земя. И чака ли, чака... забравена от небето...
(монолог на Димитър Димитров от легендарния спектакъл на Юлия Огнянова
„Забравени от небето“, по книгата на Екатерина Томова)
Изписукаха пантите.
Ама я седя. Мълча. И гльодам в мене си.
- Тате! Таатеее... Чуеш ли бе тате?
- Познаваш ли ни кои сме?
Я седя. Мълча. И гльодам в мене си.
- Ей, тате! А ти познаваш ли се кой си?
Седя. Мълча.
Видям, тъжинко, че на страх ма гльодат.
Дожаля ми за децата.
- Думайте каквото има да думате.
- Кажи бе, тате! Ти помниш ли какво ни думаше вчера?
- Помням, оти?
- Е как, викат, е тъй ше хвърчиш така над земята и ше комадваш небето?
- Ех, дечинки, дечинки...
---
Колко се е тегло тьоглило по ей сая пуста земя... Колко са е корв льело...
На човек затова му е дадена душата!
Душата му е дадена за добро! За хубаво!
И да го извида нависоко и нашироко!
---
Вижте още майсторски изпълнения на страницата на Родопски драматичен театър "Николай Хайтов"