"Забравени от небето" - Най-съкровената Изповед на Родопската Душа

Това е най-съкровената изповед на старата родопска душа, такава каквато никъде другаде не може да се чуе. Душа прекарала столетие сред красотата и спокойствието на Родопите. Душа открила мъдрост, щастие, но и копнееща вече да напусне тази земя. И чака ли, чака... забравена от небето...

Вилиан Стефанов Вилиан Стефанов
Април 3, 2020 - 16:40 Актуализирано: Февруари 7, 2021 - 17:10
0 2379

(монолог на Димитър Димитров от легендарния спектакъл на Юлия Огнянова

„Забравени от небето“, по книгата на Екатерина Томова)

Изписукаха пантите. 

Ама я седя. Мълча. И гльодам в мене си.

- Тате! Таатеее... Чуеш ли бе тате?

- Познаваш ли ни кои сме?

Я седя. Мълча. И гльодам в мене си.

- Ей, тате! А ти познаваш ли се кой си?

Седя. Мълча. 

Видям, тъжинко, че на страх ма гльодат. 

Дожаля ми за децата.

- Думайте каквото има да думате.

- Кажи бе, тате! Ти помниш ли какво ни думаше вчера?

- Помням, оти?

- Е как, викат, е тъй ше хвърчиш така над земята и ше комадваш небето?

- Ех, дечинки, дечинки...

---

Колко се е тегло тьоглило по ей сая пуста земя... Колко са е корв льело...

На човек затова му е дадена душата! 

Душата му е дадена за добро! За хубаво! 

И да го извида нависоко и нашироко!

---

Вижте още майсторски изпълнения на страницата на Родопски драматичен театър "Николай Хайтов"

Тагове: