Двете лица на река Арда

Река Арда, свързващата и разделящата, или наричана още Харпесос в миналото, е най-голямата родопска река. Със своите 272 километра дължина реката отводнява голяма част от територията на Западни Родопи и почти целите Източни Родопи. Тя винаги е била и винаги ще бъде свързващото звено, пътят и животът в тази планина. 

В древността и ранното средновековие цялото поречие на реката е било населено. Внушителните вулканични скали, издигащи снага над Арда, привлекли древните обитатели по тези земи и именно там те изградили светилищата и култовите си комплекси – за да бъдат по-близо до своите богове. В подножието им по-късно се появили първите селища.

В долината на Харпесос са преминавали едни от главните пътища, свързващи Източните и Западните Родопи, а и, разбира се, пътищата, които са водели към Константинопол. Налагало се е тези важни транспортни и съобщителни връзки да бъдат охранявани. Така се появили крепостите – гордите пазители на Родопа. 

Някои хора разказват как в миналото Арда е била могъща и буйна река, а огромните камъни по бреговете й са безспорно свидетелство за това. През вековете Харпесос е станала причина за не едно и две катастрофални наводнения. А тръгне ли голямата Арда, не прощава. Помита всичко по пътя си…Днес по течението й са изградени три язовира – едни от най-големите в страната. Освен за напояване и добив на електроенергия, водоемите служат и за предпазване от големи приливни вълни и опустошителни наводнения.

Едно лято би било недостатъчно да обходим всички интересни места по течението на река Арда, но в следващите редове ще ви представим някои от най-интересните, и по-скоро нестандартни и непопулярни туристически обекти.

Изворът на река Арда е може би най – посещаваният извор на река в България. Величествената Арда води началото си изпод дебел бук, който не знае годините си. Намира се на един хвърлей от българо – гръцката граница. Чувството да отпиеш от ледено студената вода на могъщата Арда е незабравимо. Странно е да знаеш, че след този дебел бук всяка капчица вода я очаква едно изключително дълго и съдбоносно пътуване.

Махаличките по двата бряга на реката, разпръснати небрежно, сякаш Господ си е играл на домино. Автентични, истински, все още дишащи и излъчващи уют и топлота, въпреки че много от тях са на прага на обезлюдяването. Башево, Дядовци, Латинка, Лисиците. Тук човек наистина може да почувства колко голямо е сърцето на родопчанина. 

Тези райски кътчета, в които хората не знаят какво е часовник, са истински магнит за авантюристите. Бихте могли да се почувствате като първооткриватели, защото тайните и откритията са навсякъде около вас.

Крепостите – пазители все още издигат снагите си гордо по най-непристъпните възвишения. Много от тях помнят похода на кръстоносците от 1206 година. Значението им е било свързано по-скоро с опазването на важните пътища, които преминавали в долината на реката, както и с охраната на светилища и култови центрове. Сред крепостите, които си струва да посетите са: Кривус, Патмос, Вишеград и Мнеахос. Ще останете зашеметени от панорамата, която се разкрива от върха им и ще се убедите, че усилието за откриването им и изкачването до тях си е струвало.

Деретата, вливащи се в Арда, освен че носят повече от звучни имена, също ще ви запленят със запазена природа, уникални скални образувания и върховното безвремие. Дори там, далеч от пътища и пътеки, дълбоко в гънките на Родопа, са сгушени забравени махали, които очакват да бъдат открити отново. Дюшун дере, Курт дере (Вълчото дере), Гашак дере, Амаглар дере са само част от примерите за това как в миналото в планината почти не е имало ненаселена територия. Всяка педя земя е била обработвана с любов, а детска глъч се е носела отвъд меките възвишения на планината. Днес в много от тези деренца човек може да се натъкне на цели полета с полускъпоценни камъни.]

Мостовете. Дивата река е имала периоди на ярост и гняв. Повтаряемостта на приижданията й накарала хората да построят мостове, с помощта на които да могат да контактуват и търгуват помежду си. След „укротяването” на Арда и построяването на големите язовири, много мостове останали потопени и забравени. 

До днес обаче стоят непоклатими шедьоври като Дяволския мост, Кемерът в Могилица и др. Струва си човек да се отклони и до петсводестия Ненковски мост на река Боровица, който според местните е на повече от 400 години.

Има обаче едно интересно селце, достъпът до което е само по мост. И то не какъв да е, а…въжен. Най-дългият въжен мост в България, който протяга снага над двата бряга на язовир Студен кладенец, е връзката на малцината жители на село Лисиците с останалия свят. Дължината му е почти 300 метра, а във ветровито време преминаването по него е истинско изпитание.

Каньонът на река Арда се намира под стената на язовир Студен кладенец. Наричат го Шейтан дере (в превод от турски Дяволското дере). Ако не сте били на Луната, тук, при Каньона Шейтан дере може да се почувствате така, сякаш сте там. Река Арда е най-тясна именно тук – едва 4-5 метра, а дълбочината й е внушителна – повече 30 метра. Заклетите природолюбители и ценители биха могли да навлезнат срещу течението на реката в каньона с каяци и да преживеят незабравима емоция.

Птиците край Арда са наистина много. Влажните зони край реката, спокойствието в тази част на Родопите и изобилието от храна са предпоставка районът да се превърне в един от водещите в България, а и дори на Балканите, по орнитологично разнообразие. Има изградени природозащитни центрове край Маджарово и стената на язовир Студен кладенец, където може да се получи необходимата информация за биоразнообразието и възможностите за туризъм в тази магическа част на Родопите.

Местата с уникално биоразнообразие покрай Арда са наистина много. Защитените местности са над десет на брой. Единственият резерват в непосредствена близост до реката е „Вълчи дол”. Намира се в Бойник планина и опазва най-голямото разнообразие от консервационно значими видове, съобщества и екосистеми в Източните Родопи. 

В последните години районът по поречието на река Арда придобива все по-голяма популярност. И ако до неотдавна, чувайки за Арда, хората правеха асоциация основно със Смилян, Могилица и едноименното село Арда, то днес средното и долното течения са не по-малко притегателни. Все повече любители на природата и адреналина бягат от големите градове и търсят една по-различна автентичност – да отседнат в къща на брега на реката или язовира, да помагат на домакините с градинските задачи, да наблюдават орли и лешояди, да карат каяци или пък да събират минерали. Някои дори опитват късмета си в търсенето на самородно злато в Арда и по-малките й притоци. 

Това са двете лица на една от най-красивите наши реки – дива и необуздана през пролетта и при поройни дъждове и блага и гостоприемна през лятото и в по-сухото полугодие. А кое свое лице ще разкрие пред вас? Време е да опитате късмета си.