В сърцето на Стара планина, в село Радунци, се намира една от най-големите и значими белодробни болници, построена през 30-те години на XX век. Днес, след години на разруха и забвение, сградата започва нов живот благодарение на частни инвестиции и усилията на местната общност.
История на болницата
През 1935 г. по инициатива на цар Борис III Висшият медицински съвет назначава комисия за търсене на подходящо място за изграждане на санаториум за лечение на туберкулоза. След 20-месечно проучване, мястото в село Радунци е избрано заради чистия въздух и благоприятния климат. През 1937 г. с указ на царя се определят 500 декара гора и ливади от землището на село Дъбово за построяването на санаториума.
Проектът е спечелен от арх. Виктория Ангелова–Винарова, една от първите жени архитекти в България. Строителството започва през 1939 г., но е прекъснато по време на Втората световна война. След 9 септември 1944 г. проектът е възобновен, а на 1 ноември 1955 г. санаториумът е официално открит. Той става най-голямата белодробна болница на Балканите, разполагаща със 700 легла.
Период на разцвет
През 60-те и 70-те години болницата се разширява и модернизира. Отварят се нови отделения и кабинети, включително за костно-ставна туберкулоза, очна туберкулоза, урогенитална туберкулоза и патофизиологични изследвания. Лекарите и медицинският персонал се специализират в различни аспекти на белодробните заболявания, а болницата се утвърдява като водещо лечебно заведение в страната.
Период на упадък
След началото на демократичните промени в България през 1989 г. болницата започва да изпитва финансови затруднения. През 2015 г. тя е обявена в ликвидация заради неплатени дългове и оттогава не приема пациенти. Сградата остава необитаема и без охрана, което води до вандализъм и разруха. Много от оригиналните елементи на интериора са унищожени или откраднати, а сградата се е превърнала в символ на забравеното наследство.
Възраждане на болницата
През 2024 г. започва възстановяването на болницата благодарение на частен инвеститор, който я закупува на търг. Плановете включват реконструкция на сградата и обособяване на болничен комплекс с над 350 легла, както и санаториум. Предвижда се изграждане на жилищна площ за персонала и осигуряване на достъп до Националната здравноосигурителна каса. Проектът ще бъде реализиран с помощта на български и чуждестранни архитекти, а завършването му се очаква през 2026 г.
Значение за региона
Възстановяването на болницата в Радунци има голямо значение за региона. Тя ще осигури нови работни места, ще подобри достъпа до здравни услуги и ще възроди местната икономика. Кметът на община Мъглиж, д-р Душо Гавазов, подчертава, че проектът ще има изключително социално значение, особено в отсъствието на общинска болница в района.
Заключение
Историята на белодробната болница в Радунци е пример за възход и падение, но и за надежда и възраждане. С усилията на частния сектор и подкрепата на местната общност, болницата отново ще заеме своето място сред водещите лечебни заведения в България. Тя ще продължи да служи на хората, както е започнала преди почти век, и ще бъде символ на обновлението и напредъка.
![Многоликата Странджа – планина на стихии, трудности и много мистерии [Част Втора – от „Света Богородица“ до „Рождество Богородично“]](https://forgottenbulgaria.com/wp-content/uploads/2025/01/dsc-5955-6799dcb6cda68-350x250.webp)
![Многоликата Странджа – планина на стихии, трудности и много мистерии [Част Първа – село Кости]](https://forgottenbulgaria.com/wp-content/uploads/2024/10/dsc-5887-67120825e5c0e-350x250.webp)




















![Легендарните Съкровища на Поп Мартин, Вълчан войвода, Драгул и Алтън Стоян [КНИГА]](https://forgottenbulgaria.com/wp-content/uploads/2024/06/image_380x226_605d99d246178-350x226.jpg)