„Крилат Стойчо“ - Спасителят на Сив кладенец

      Стойчо Дачев Стойчев е роден в 1872 година в ортакьойското село Гьокче бунар, тогава в Османската империя, днес Сив кладенец, България. Влиза във ВМРО и е избран за войвода на Гьокчебунарската смъртна дружина. Четник е при Димо Николов и Александър Александров, като изпълнява и куриерски задачи. Участва в Илинденско-преображенското въстание, Македоно – Одринското опълчение, Балканската война и Първата световна война.

      Поради активна четническа дейност в село „Сив кладенец“ и предателство са арестувани 80 души през 1905 година. Те са освободени след като Стойчо Дачев организира местна чета и като неин войвода отправя писмо до каймакамина с искане затворниците да бъдат освободени и то е изпълнено.
Първият му арест е като куриер, изпратен в Одрин с писмо в консулството на Русия, България и Австрия за облекчаване на живота на пленените затворници от село Сив кладенец.
След изпълнението на поръчението е арестуван, но успява да избяга. Когато се измъква незабелязан от обсадената от аскери и стражари родна къща в селото, става известен с прозвището „Крилат Стойчо“.

Предаден и арестуван по-късно в с. Мандрица, той успява отново да избяга. При бягството е ранен в лявото окото и ослепява.

      Заслугата, с която е известен в родното си село е, че по време на зверствата през септември 1913 г. той успява да спаси откараните в робство жени и деца. Успява да стигне до гр. Пловдив, където разказва на Руския консул за обезбългаряването на Ивайловградските села и той се разпорежда по телефона в Одрин, те да бъдат върнати в Ивайловград.

    По разказ на баба Мария Дачева, препредаден от Светлана Стойчева.