Орловите скали край Ардино

Както на много други места по поречието на реките Арда и Боровица, и тук грандиозните скални композиции са изградени на непристъпни отвеси – да се чуди и мае човек как са изсечени там. Може би това е и основната причина все още да няма ясен отговор от страна на археолозите какво е било предназначението на скалните ниши. Единственото, на което се опират учените днес, са само теории. Значителна група от археолози се обединява около идеята, че в нишите траките поставяли урни с праха на мъртвите си съплеменници, като определена група от ниши се издълбавала за даден род. Вярването е, че знатните тракийци и първенците се погребвали в гробници, докато на простосмъртните се полагали трапецовидни скални ниши.

Трапецовидните ниши от всички разкрити до този момент значими скални комплекси са идентични по форма и размери – трапец с височина от 80 до 100 см и дълбочина 30-45 см. Вече покойната проф. Ана Радунчева – археолог с особена заслуга за разкритието на доста археологически загадки в Източните Родопи, намира прилика между формата на нишата и обърнат надолу с главата прилеп. Сред общностите от Каменната епоха е било разпространено вярването, че именно прилепът превежда душата на мъртвите в отвъдното.

Други археолози считат, че при прехода от един статус в друг, каквото е възмъжаването, например, се налагало на вече порасналите мъже да „докажат“ своята „готовност“ за живота на възрастните посредством изпитание – издълбаване на трапецовидна ниша върху труднодостъпен скален отвес. По този начин се случвал преходът.

Преди десетина години имах кратка среща с една изключително интересна личност – директорът на момчилградската музейна сбирка. В краткия ни разговор тя отвори очите ми за нещо, което е било много близко до нас, но никога преди не се бях замислял за него. А именно, че земите български и в частност Източните Родопи, са били населени с прото траки (предшественици на траките) и всъщност те са наследниците с най-къса във времеви аспект родствена връзка с атлантите. Владеели са левитацията, което обяснява изключително много неща. Смятам, че в тази теория има резон и ако бъде доказана, тя би разбила на пух и прах всичко изговорено досега.

Някои учени, изучаващи темата за трапецовидните ниши, вярват в нещо коренно различно. Това е и другата страна на монетата, която ми се струва не по-малко достоверна. Според тях конфигурацията от различното разположение и брой на ниши в даден комплекс е представлявала таен код за находящи се в близост златни залежи. Траките са възприемали добива на злато за свещен, обожествявали го и го осъществявали само в затворена група, за да се пази в тайна познанието. Според проф. Радунчева, нишите се издълбавали на високи и забележими отдалеч скали, а стените им се обработвали с висока степен на гладкост, за да не задържат вода и да са устойчиви на ерозията.

В последните години се прокрадва и една сравнително нова хипотеза, която не намира достатъчно подкрепа сред археолозите. Отглеждането на пчели е било разпространено сред тракийските племена. Те притежавали познанията за това, но имало един фактор, който се явявал пречка – популацията на мечките в планината. Именно затова те предприели действия по „изнасяне“ на кошерите във височина. Трапецовидните ниши, които виждаме днес, всъщност са били пчелни кошери в миналото. Как обаче се е добивал медът от тях остава загадка.

Такава е материята на трапецовидните скални ниши – колкото повече се опитваме да я разгадаем, толкова повече затъваме в нови въпроси, които остават без отговор. Засега. Вероятно един ден човечеството ще разнищи и тази мистерия. Дотогава единственото, което може да направим, е да се наслаждаваме. А Ардино и околностите са прекрасно място за наслада сред неповторимата източнородопска природа.

Александър Караджов е от онези вдъхновяващи хора, които приемат дивата планина за свои дом и не спират да пътешестват из родината. Той е любител на туризма, обича да се вре по малко известни или напълно непознати места, но предпочитано от него място за…

Какво мислиш за тази статия?

Подобни статии

1 от 17

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *